Усещаше мерника на оръжието в ръката на професионален убиец върху себе си, но колкото и да оглеждаше дорийските колони от лявата страна, не съзря никакво движение. Най-голямата опасност е онази, която не можеш да видиш. Напредваше бавно, без резки движения и все така с вдигнати нагоре ръце. Надяваше се по този начин да покаже, че не представлява заплаха. С периферното си зрение зад колона от дясната редица виждаше Дън със своя "Хеклер и Кох" в търсене на мишената и това го накара да се почувства в известна безопасност.
Най-сетне стигна до жертвената маса и се взря в Мария Флор, която бе завързана и със запушена уста; очите й бяха широко отворени, сякаш всеки момент щяха да изскочат. Тя настойчиво въртеше глава наляво, към намачкания черен чаршаф и редицата гранитни колони.
— Ммм! Ммм!
В мига, в който Томаш хвана залепващата лента на устата й, за да я дръпне, черният чаршаф се вдигна като призрак и изпод него се показа пистолет, чуха се две изщраквания от последователни изстрели със заглушител и звук от падането на тела на пода. Португалецът се обърна и с ужас видя проснатия на мраморния под Сам Дън с обърнати очи и празен поглед, отправен към отвъдното.
В челото му зееше дупка от куршум.
LXXXVII
Два светкавични изстрела, произведени от професионалист. Първият повали Сам Дън, вторият улучи Питър Белами под лявото око и също причини мигновена смърт. Всичко се случи толкова ненадейно и бързо, че Томаш не успя да реагира. Обърканият му поглед се местеше между проснатия на пода Дън, с пистолет между полуразтворените пръсти, и тялото на Питър на стълбището — главата му висеше надолу, а краката му стояха опънати върху горните стъпала.
— Поздравления, господин Нороня — каза майор Фуентес, отмятайки черния чаршаф, под който се бе скрил. — Успяхте да стигнете до мен за много кратко време. Не съм предполагал.
Смаяният историк гледаше на последните събития с изумление, сякаш всичко това бе просто лош сън; нещо толкова невероятно, че можеше да бъде само плод на нечия фантазия. Не, каза си той почти веднага, всичко това наистина се бе случило и неговият живот и този на Мария Флор скоро щяха да приключат, и то изключително нелепо.
— Вие… вие давате ли си сметка какво направихте току-що? — заекна той. Убихте двама свои колеги, двама служители на агенцията, за която работите.
Майор Фуентес сви рамене.
— Аз съм войник и изпълнявам заповеди.
— Но кой ви нареди подобно нещо? Не чухте ли какво каза колегата ви? Хари Фъч отмени операцията. Самият директор на Националната служба за тайни операции в ЦРУ ви нареди. Нима не му се подчинявате?
— Точно защото му се подчинявам, трябваше да ликвидирам тези идиоти — отвърна той. — Както впрочем гребва да убия и вас. А аз съм човек, който изпълнява дадените му заповеди, както навярно вече знаете.
— Операцията е отменена — повтори Томаш. — Разбирате ли какво ви казвам? Хари Фъч няколко пъти се опита да ви се обади, но телефонът ви беше изключен. Операцията е отменена, не беше нужно да правите… всичко това.
Убиецът от ЦРУ поклати глава, сякаш аргументите на Томаш не го интересуваха.
— Допуснахте огромна грешка, като дойдохте тук — заговори той с леден тон. Махна с ръка към двете тела, проснати на пода. — Те също. Добре знам, че операцията е приключена, Фъч ме информира своевременно. Но освен това ми нареди да разчистя, разбирате ли? По време на тази тайна мисия бяха допуснати известни… да ги наречем неизправности. Например смъртта на приятеля ви в Джорджтаунския университет.
— Жорже? Убили сте Жорже?
— Направих каквото трябваше, и сега разчиствам. Свидетелите трябва да бъдат елиминирани, за да няма следи, които водят към мен или към Фъч. — Кимна към Мария Флор. — Заповедта за прекратяване на операцията дойде, когато вече бях спипал вашата любима. За лош късмет, тя неочаквано се превърна в свидетел на моето участие в мисията. Ето защо трябва да я убия. Нея и всички други, които ме видят. — Посочи телата на Дън и Питър. — Като тях. — Посочи към Томаш. — И като вас.
— Това е безумие. Само усложнявате положението си.
— Така ли мислите? И когато и двамата умрете, кои ще ме издаде?
Историкът прехвърли наум всички хора, с които убиецът се бе срещал — Жорже, Дън, Питър, Мария Флор и самият той. Тези, които не бяха мъртви, скоро щяха да са.
— Хари Фъч — отвърна той. — Той знае, че сте замесен.
Майор Фуентес весело се разсмя.