— Истинска bimbo! — засмя се той. — Подслушваш чуждите разговори през ключалката, ето как се създават недоразумения…
— Толкова ти бях ядосана, нямаш представа! Ако можех… ако можех, бих те пречукала още тогава! Бях бясна!
— Тц-тц-тц. Аз просто заблуждавах Пит, когато ни хвана да тършуваме из дома на баща му, за да не ти стори нищо и да те остави на мира, а ти как ми се отплащаш… Неблагодарница! Абсолютна неблагодарница!
Споменаването на сина на Франк Белами натъжи Мария Флор.
— Бедният Пит… — промърмори тя. — Дойде да ме спаси, а… не успя да спаси себе си.
Пред гарата хванаха такси, дадоха адреса на "Лугар ду Репоузо" и се умълчаха на задната седалка, прегърнати и потънали в мисли за онези, които бяха срещнали през последните дни и които бяха загинали по такъв нелеп начин. Искрено страдаха за Жорже, Питър и Дън. Ако бяха умрели за благородна кауза, биха се примирили, но… това? Струваше им се, че нищо от случилото се нямаше смисъл.
— Осем евро.
Гласът на шофьора ги извади от унеса им. Бяха паркирали на площадчето и мъжът чакаше да му платят. Дадоха му пари, излязоха от колата, Томаш понесе двата куфара, минаха през портата и влязоха в старческия дом. Служителките чакаха на входа, за да посрещнат директорката, а първата грижа на Томаш бе да види майка си.
— Тя е горе — каза една от тях. — Дона Граса обича да ходи на терасата, за да се припича на слънце.
След като остави куфарите в коридора, новодошлият изкачи стълбището и се отправи към голямата тераса, където се бяха събрали няколко гости на дома. Видя майка си изтегната на шезлонг, със затворени очи и лице, обърнато към слънцето, наслаждавайки се на топлината. Наведе се и я целуна по бузата.
— Здравей, майко — поздрави той. — Наред ли е всичко?
Дона Граса сепнато отвори очи и се взря в новодошлия.
— Кой сте вие?
— Аз съм, майко. Томаш.
Тя поклати глава.
— Моят Томаш е на училище — заяви тя. — Дона Детиня, не знам дали я познавате, учителката на четвърти клас, казва, че е отличник по математика! Знае цялата таблица за умножение наизуст! — Тя въздъхна. — Метнал се е на баща си. Но май се интересува и от история, знаете ли. Това дете просто ме изумява! Ще стане голям човек, казвам ви. Някой много важен! И всички ще говорят за мен като за майката на Томаш Нороня. — Дона Граса отново затвори очи, доволна само при мисълта за това. Облегна главата си на шезлонга и отново се обърна към слънцето. — Моят Томаш ще стигне далеч, да. Почакайте и ще видите…
Майка му се бе влошила, осъзна тъжно той. Или никой не бе обръщал внимание на лекарствата й, което не би го учудило, тъй като Мария Флор я нямаше да следи дозите, или тя имаше лош ден. Томаш знаеше, че такива дни ще има все по-често и никое лекарство не можеше да помогне.
Седна на пода до нея и я погали по косата. След това погледна към горичката, която се простираше зад сградата, и усети слънчевите лъчи по лицето си. Тази тераса наистина беше приятно място. Отпусна се и мислите му се отнесоха към събитията от последните дни — от пратката, пристигнала в "Гулбенкян", през преследването в Коимбра и Лисабон и пътуването до Америка, до срещата с Питър, откриването на "Квантово око" в сейфа на кабинета на покойния ръководител на дирекция "Наука и технологии" в ЦРУ…
Съсредоточи се в тази част от случилото се. Тогава негов приоритет беше да спаси Мария Флор и всичко друго оставаше на втори план. Но сега, като преосмисли всичко, осъзна, че е трябвало да обърне повече внимание на документа, който Франк Белами му бе оставил. "Квантово око" наистина представляваше забележителен научен труд, несъмнено достоен за Нобелова награда. В продължения на десетилетия науката се опитваше да пренебрегва философските последствия от така смущаващото откритие, че съзнанието създава частично реалността. Белами обаче бе успял да нареди парченцата от пъзела и да обедини квантовата физика, относителността и класическата физика, за да затвори цикъла на реалното, доказвайки, че Вселената създава живота, който пък създава съзнанието, а то от своя страна създава Вселената.
— Аз се родих в съзнанието — прошепна той запаметените наизуст стихове от книгата "Херметика" от XIII век — хилядолетния текст на Хермес Трисмегист. След това се сети за друг цитат от основателя на загадъчната херметична мъдрост — началото на Смарагдовата таблица — всички неща са станали от едно нещо, тъй и всички неща са били родени от това единствено нещо.
Това наистина бе необикновено откритие. Още по-изненадващ бе изводът, че Вселената създава реалността чрез постоянно самонаблюдение. Реалността не съществува, преди да бъде наблюдавана. Странно хрумване, помисли си Томаш. Актът на наблюдение нарушаваше квантовата суперпозиция, описана със загадъчното