Старецът бавно се наведе и постави колта на пода. След това се изправи с ръце във въздуха и отново срещна погледите на мъжете, чиито оръжия бяха насочени към него. С бързо движение охранителят срещу него ритна пистолета настрани. Сетне, вече по-спокоен, замахна с пистолета си към пода.
— На земята! Ръцете на гърба!
Отегчен, непознатият завъртя очи.
— Вижте, не смятате ли, че прекалявате? Случилото се е просто едно малко…
— На пода!
Посетителят остана дълго време прав, с леден и заинтригуван поглед, наблюдавайки охранителите с насочени към него оръжия, като преценяваше ситуацията и обмисляше най-добрия начин за действие. Накрая въздъхна, явно взел решение, и бавно свали ръцете си. Всички очакваха мъжът да легне на пода, както му бе заповядано, но той остана прав — един достолепен старец в тъмносин костюм и червена вратовръзка, обграден от охранители с насочени към него оръжия.
— Не чухте ли какво казах? — настоя Жан-Клод, замахвайки с пистолета си. — Незабавно легнете на пода!
Все така с бавни и отмерени движения, без да изпуска от поглед мъжете, които го бяха обкръжили, непознатият отново пъхна ръка под якето си.
— Мирно! — извика охранителят, отново разтревожен, опасявайки се посетителят да не извади друго оръжие. — Мирно или ще стрелям! Нито движение повече!
Старецът обаче отново пренебрегна предупреждението. Пръстите му се шмугнаха във вътрешния джоб на палтото, без да бърза извади онова, което търсеше, и го показа на мъжа, който го заплашваше.
Карта.
Въпреки нервността си Жан-Клод бързо отклони вниманието си от мишената и хвърли поглед на картата. Първо се поколеба, след това се заинтригува и внимателно се вгледа в нея. В левия ъгъл на правоъгълната ламинирана пластинка имаше цветна паспортна снимка, чийто образ охранителят сравни с лицето на притежателя на картата; същите сини студени и пресметливи очи, същите бръчки около очите, издълженото и сухо лице, квадратната брадичка и ослепително белите коси, подобни на снежни парцали. Това без съмнение беше новодошлият.
Той разгледа останалата част от картата. В десния ъгъл имаше изобразен син кръг с орлова глава в средата и дълъг баркод под него. Данните на картодържателя се намираха между снимката и кръга. Отгоре прочете Employee ID 1123-x0[2], в средата — Status: Directorate of Science and Technology, Director.[3] Най-отдолу беше името и указаната пета степен контрол на достъп.
— Белами — представи се възрастният мъж с ледения поглед. Гласът му беше дрезгав и нисък, като на човек, свикнал да дава заповеди, на които останалите да се подчиняват незабавно. — Франк Белами.
Втрещен, швейцарският служител се взираше в картата.
— Господинът е от… от…
— ЦРУ — потвърди ядосано Белами. — Браво, младежо, изглежда, можете да четете. Абсолютен гений!
Нервен шепот се носеше в контролната зала на ЦЕРН. Инженери, IT специалисти и физици се тълпяха в салона; първите се бяха втренчили в мониторите, а последните мълчаха или споделяха впечатленията си с неспокоен шепот, изпълнен с очакване. Напрежението бе нараснало дотолкова, сякаш полепваше по кожата. Това не бе изненадващо. Задачата им бе изключително важна, тъй като търсеше отговори на фундаментални въпроси за човешкото съществуване. Какъв е бил моментът на създаване на Вселената? Колко измерения съществуват? Съществува ли Антивселена? Бръмченето на компютрите и тихият шум от климатиците, които работеха на пълни обороти, изпълваха контролната зала. Постоянният шум бе прекъсван единствено от гласа на директора, който ръководеше операцията, и от кратките отговори на специалистите, на които задаваше въпроси подред, като маестро, дирижиращ своя оркестър.
— Booster[4]? — попита директорът с чаша кафе с логото на ЦЕРН в ръка. — Работи ли вече с пълна сила?
— Не — отвърна техникът, който наблюдаваше Booster. — Все още ускорява.
— Какви са стойностите?
— Енергия седемдесет мегаелектронволта и продължава да расте.
— Следващата инжекция ще бъде в пръстен едно, бутало едно, две "порции".
— Check[5].
Директорът замълча. Енергия от седемдесет мегаелектронволта беше сравнително ниска, но истината бе, че микрочастиците тъкмо бяха излезли от Linac 2 на петдесет мегаелектронволта и беше нормално Booster да се нуждае от известно време, за да достигне необходимите 1,4 гигаелектронволта, за да насочи протоните към най-стария ускорител на частици в ЦЕРН.
4
Ускорител на частици — устройство, което използва електрични и/или магнитни полета за ускоряването на електрически заредени частици и йони до много високи скорости. — Б. пр.