— Нима животът е емержентно свойство?
— Естествено! Тялото ни се състои от водород, кислород, въглерод и други атоми, същите като тези, съдържащи се във въздуха, скалите или някоя планета в другия край на Галактиката или дори в най-отдалечения ъгъл на Вселената. Структурата на частици е същата; разликата идва от комплексността, с която тези атоми си взаимодействат, и емержентните свойства, породени от всяко ново ниво на комплексност. Самият живот представлява последователни пластове комплексност, като всеки нов пласт носи нови емержентни свойства. Разликата между бактерията и насекомото е нивото на комплексност, като същото се случва между насекомо и плъх, между плъх и маймуна мармозетка, между мармозетката и човека. На елементарно ниво всички ние сме еднакви — аминокиселини, протеини и т. н. Различаваме се по комплексността на молекулната структура и емержентните свойства на всяко по-сложно пиво.
— Наистина много интересно — отбеляза Мария Флор. — Но какво точно се опитваш да докажеш?
Историкът докосна с пръст слепоочието си.
— Съзнанието е емержентно свойство — обобщи той. — Това искам да поясня. Съзнанието е феномен, произтичащ от комплексността на мозъка.
— Моля?
— Първо трябва да разбереш, че ние сме наследили мозъците на нашите прадеди като насекомите и влечугите, но с хода на еволюцията не сме се откъснали съвсем от тях, просто сме ги усвоили в един по-сложен мозък.
Приятелката на Томаш престорено се възмути.
— Нима твърдиш, че имам един мозък на хлебарка и друг на гущер в главата си?
Томаш се засмя, развеселен от шегата.
— До известна степен, да — отвърна той. — Но разбира се, твоят е много по-красив, няма спор.
— Така, значи, опитваш се да се измъкнеш с още комплименти — каза тя, едва сдържайки усмивката си. — Но какво общо има това със съзнанието?
Всичко — отговори историкът. — Да се върнем в момента, в който животът възниква на Земята. Истината е, че никой не знае как точно се е случило, но се предполага, че съществуващите на планетата молекули са се свързали, образувайки клетки, които започнали да функционират самостоятелно по телеологичен начин, за да може химията да отстъпи място на биологията.
— Говориш за първите микроорганизми…
— Точно така. Телеологичното поведение на първите микроорганизми може да се обясни като двоична бройна система от нули и единици. Нулата е нещо добро, единицата — нещо лошо. Примитивните микроорганизми се стремели към добрите неща, за да оцелеят, и се отдалечавали от лошите. Нищо повече. Те нямали съзнание, това било просто автоматично поведение на двоичната система — приближавали се или бягали. Така този процес превърнал микроорганизмите в същества с интереси; вярно — примитивни, но все пак интереси. Случващото се около тях започнало да ги интересува, като по този начин възникнал първият разказ за света. Външният свят придобил смисъл, вътрешният — също. По този начин живият организъм разделя себе си от света, а това е нещо много важно.
— Какво толкова специално има в това?
— Слушай, опитай да преглътнеш малко слюнка — предложи той. Беше си наумил да извърши експеримент. — Ще можеш ли?
Мария Флор се засмя, но го направи; гърлото й леко потрепна.
— Готово. И сега какво?
Историкът посочи една празна чаша.
— Сега опитай да плюеш в чашата и после да погълнеш изплютото.
— Ужас! — възмути се тя, погнусена. — Гадост! Противен си, Томаш Нороня! Направо отвратителен! Що за разговор, докато се храним…
Устните на Томаш се разтегнаха в доволна усмивка, тъй като експериментът му се получи успешен.
— Не мислиш ли, че в твоята реакция, която впрочем е абсолютно нормална и естествена за много хора, няма никаква логика? — попита той. — Каква е причината преглъщането на слюнката в устата ти да не те погнусява, а изплютото в чашата да ти е противно? Защо? Не е ли една и съща слюнка? Каква е разликата?
— Наистина…
— Начинът, по който живите организми се разграничават толкова категорично от външната среда, сякаш е заложен в мозъка и стои в основата на всички биологични процеси. Аз съм си аз, а онова, което е извън тялото ми, не съм аз. Тази фундаментална характеристика е започнала да се развива в еволюционните процеси и двоичната система на "бягай" или "приближи се" еволюира в нещо много по-комплексно и завършено, докато нервната система се развива. Преценката се усложнила, след като организмите се нуждаели от повече информация за заобикалящия ги свят, за да могат да се съревновават, да оцеляват и ако е възможно, да се възпроизвеждат. В началото живите същества не можели да планират, но по-късно развитието на нервната система им позволило да се подготвят. Как да си намерят храна? Къде? Как да се пазят от студа? Как да разпознават опасността? Именно на тази комплексност на примитивното планиране "приближи се" или "бягай" се основава произходът на мисълта.