— Разбирам какво искаш да кажеш — каза Мария Флор. — Първо възниква примитивната двоична система, развива се и така се появяват елементарни мисли за оцеляване, по-късно идва простото планиране и накрая съзнанието. Всеки нов етап надгражда предишния.
— Най-общо казано, да. Важна част от човешкия мозък е съставена от примитивни мозъци, чието функциониране е свързано с елементарни и механични процеси, подобни на "приближи се" или "бягай". Само че съзнанието не е мигновен феномен. То се е появило, докато нашите мозъци са еволюирали и са придобивали нови способности. Днес знаем, че насекомите и влечугите не притежават съзнание, но бозайниците — да. Изглежда, съзнанието се е пробудило на нашата планета преди около двеста милиона години, когато в мозъците на бозайниците се е развила примитивна мозъчна кора, осигурявайки им еволюционно предимство пред влечугите. Тези низши мозъци са се запазили и при нас по такъв начин, че почти цялата мозъчна дейност е несъзнателна. Ако се замислиш, мозъкът регулира работата на сърцето, координира функционирането на червата, бъбреците и на почти всички органи, без съзнанието въобще да си дава сметка за това. Смята се, че само петдесет от единадесет милиона бита, обработени от човешкия мозък, представляват съзнателна информация.
Надраска цифрите върху хартиената покривка на масата, за да покаже разликата в скалите.
СЪЗНАВАНА ДЕЙНОСТ — 50 бита
НЕОСЪЗНАВАНА ДЕЙНОСТ = 11000000 бита
— Щом мозъкът може да контролира всичко механично, за какво ни е вътрешен Аз, който осъзнава собственото си съществуване?
— За планиране — отвърна кратко Томаш. — Съзнанието е необходимо, за да опознаваме света по-добре и да правим по-сложни и по-абстрактни планове. То е решаваща еволюционна победа. Без съзнание хората не биха могли да създадат колелото, нито писмеността, без него не бихме произвеждали автомобили, телескопи или компютри, да изучаваме Вселената и да управляваме някои от нейните стихии.
— Тогава какво е видяла майка ти? — попита Мария Флор, връщайки се в началото на разговора. — Как ще обясниш, че тя е умряла и е преживяла всичко онова, след като електроенцефалограмата е отчитала минимална мозъчна дейност?
Томаш погледна часовника си и като видя колко е часът, вдигна ръка, за да поиска сметката.
— Става късно — отбеляза той. — Трябва да отидем в болницата. Само лекарят може да разкрие тази мистерия.
X
От привършването на бирата вниманието на Джеймс Кронгард бе привлечено от пластовете прах по масите и мебелите в апартамента. Приближи се до ниската масичка, прокара пръст по нея и се загледа в него. Пръстът му бе по-мръсен, отколкото можеше да се очаква.
— Или този Нороня е невероятен мърляч — измърмори той, докато разсъждаваше над покрития си с прах пръст, — или…
Как не се бе сетил по-рано? — запита се той в мига, в който го осени идеята. Целият този прах говореше, че домакинът не прекарваше много време в дома си. Вероятно се прибираше само вечер. Ако въобще се прибираше. Откъде да знае дали този тип си няма приятелка, при която смята да прекара няколко дни, за да се възстанови от пътуването си до Женева? В крайна сметка бе отсъствал известно време и сигурно му се бе приискало да се позабавлява.
Не, чакането можеше да се окаже неприемливо дълго, помисли си агентът от ЦРУ. Трябваше да прояви по-голяма инициативност в издирването на обекта.
Извади документите от джоба си и внимателно зачете. Държеше досието на Томаш Нороня, което шефът на агентите на терен, директорът на Националната служба за тайни операции към ЦРУ, му бе изпратил преди час заедно със заповедта за задържане и транспортиране на заподозрения в Лангли. Освен бележката, оставена от Франк Белами, която уличаваше Томаш Нороня, и обичайната информация за самоличността на заподозрения, включително три негови снимки, в документите се посочваше и номерът на мобилния му телефон, който бе изключен, и адресът на апартамента — мястото, където самият Кронгард се намираше в момента. Но имаше и други възможности. Според досието мъжът, когото търсеше, бе преподавал в Нов лисабонски университет, макар и вече да не бе на щат там, и бе консултант на фондация "Гулбенкян", където работеше и в момента.