Сестрата свали очилата си и отново се взря в него.
— Образно казано. Майка ви е жива, успокойте се. Но ние тук я знаем като жената, която умря и възкръсна. Простете, ако съм ви заблудила, но видях картона й и просто се сетих…
Томаш шумно издиша, облекчен, че това бе само едно недоразумение.
— А, още по-добре — въздъхна той. — Уф, как само ме изплашихте! За миг си помислих, че… че… е, всъщност няма значение. Бихте ли ми казали къде е майка ми?
Сестрата отново хвърли поглед към екрана.
— Доктор Коласо я е завел на изследвания — обясни тя. — Може да я намерите в кардиологията.
Завари майка си да лежи върху кушетката, а от китките, гърдите и глезените й се подаваха жици, които я свързваха към някаква машина. Очевидно й правеха електрокардиограма. Една медицинска сестра наблюдаваше изображенията, а мъж на средна възраст в бяла престилка записваше нещо, седнал зад бюрото. Беше плешив, с изключение на няколко туфи коса, които се мъдреха около ушите му.
— Здравейте, деца — поздрави дона Граса веднага щом ги съзря. — След малко приключваме с изследването. — Посочи с палец към мъжа в бялата престилка. — Докторът каза, че ако всичко е наред, ще ме изпише още днес.
— Наистина ли? — учуди се синът й. — Толкова скоро?
Дона Граса се усмихна, очевидно доволна от възможността да напусне болницата.
— Така ми каза.
Томаш и Мария Флор я оставиха да довърши изследването и се приближиха до бюрото, зад което седеше лекарят. Чул стъпките на новодошлите, доктор Коласо вдигна поглед и разпозна Мария Флор.
— Здравейте — поздрави ги той. — Дошли сте заради дона Граса, нали?
— Да, докторе. Това е професор Томаш Нороня, нейният син. Току-що пристигна от Лисабон, за да види майка си.
Двамата мъже се ръкуваха и лекарят посочи два празни стола пред бюрото.
— Седнете — покани ги той. — Погледът му се спря върху сина на пациентката. — В момента правим на майка ви електрокардиограма и ако всичко е наред, ще я изпишем.
— Не е ли малко рисковано, докторе? — попита Томаш. — В крайна сметка днес тя преживя сърдечен удар, последван от клинична смърт. Не ви ли се струва по-разумно да я наблюдавате известно време?
— Това всъщност с нормалната процедура — съгласи се кардиологът. — Само че изследванията показват добри резултати и… честно казано, болницата с пълна с пациенти и не достигат легла. Не знам дали забелязахте, но ги настаняваме на носилки дори в коридора. От друга страна, преди малко пристигна много деликатен случай и имаме нужда от стаята на майка ви. Разбира се, винаги може да я настаним в коридора…
— И дума да не става! — прекъсна го Томаш. — Не може да оставите майка ми в…
— И аз така мисля — побърза да се съгласи лекарят. — Затова, имайки предвид добрите резултати от изследванията на сърцето и на мозъка, които проведохме до момента, и факта, че старческият дом на госпожица Мария Флор се намира на две крачки от болницата, прецених, че майка ви ще се чувства по-добре и по-комфортно там. Освен това според информацията, която имам, домът разполага с дефибрилатор, което дава възможност да се справят с всяка по-сериозна ситуация до пристигането на линейката и парамедиците. Впрочем смятам, че именно това се е случило и тази сутрин.
Но не ви ли се струва, че изписването й толкова рано е прекалено рисковано?
— Мисля, че ситуацията е овладяна. Така или иначе майка ви ще трябва да идва тук всяка сутрин тази седмица за контролен преглед. Ако забележа проблем, отново ще я приема, не се тревожете.
Аргументите на лекаря звучаха напълно разумно, за да убедят Томаш.
— Добре тогава — отстъпи той. — Освен сърцето, споменахте и изследвания на мозъка. Резултатите добри ли са?
— Имайки предвид, че майка ви страда от Алцхаймер, бих казал, да. Компютърната томография ми се стори напълно съответстваща на ситуацията.
Томаш се почеса по главата, докато обмисляше как да подхване въпроса.
— Знаете ли, докторе, майка ми ми разказа странна история, която й се случила, докато сърцето й е било спряло — започна той. — Знам, че ви е споделила…
— Говорите за преживяване, близко до смъртта, и напускането на тялото?
Точно така. Смятате ли, че това е проявление на болестта Алцхаймер?
Лекарят поклати глава.
— Не, не мисля.
— И защо не? В крайна сметка Алцхаймер е прогресивна дегенерация на нервната система, прав ли съм? Струва ми се нормално подобна болест да предизвика халюцинации…
Доктор Коласо хвърли поглед към кушетката, където лежеше дона Граса за електрокардиограмата, очевидно чувствайки се неудобно да засяга въпроса в нейно присъствие.