Тази забележка накара Томаш да се размърда на стола си.
— Това ме подсеща за онзи класически философски въпрос — взе думата той за пръв път от началото на разговора. — Ако едно дърво падне в гора, където няма никой, за да го чуе, то вдига ли шум?
Приятелката му завъртя очи, сякаш отговорът бе очевиден.
— Разбира се, че е вдигнало шум! — извика тя. — Само защото там няма кой да чуе, не означава, че дървото не вдига шум. Доколкото знам, нещата съществуват, независимо от нас.
— Така ли мислиш?
— Убедена съм!
— Да видим. — Ученият се размърда на стола си и се наведе напред. — Какво е звукът? Резултат от движението на молекулите, в каквато и да е среда като въздуха, водата и други, прав ли съм? Когато едно дърво тупва на земята, въздушните молекули се разбъркват и генерират последователни импулси, които предизвикват промени в атмосферното налягане, като образуват вълни. Когато генерират между двадесет и двадесет хиляди импулса в секунда, промяната в налягането предизвиква вибрация в мембрана, наречена тъпанче, което я превръща в електрически импулси и ги препраща към нерв. — Той вдигна пръст, за да подчертае най-важното. — Забележете, че тъпанчето не регистрира звук, то само вибрира вследствие на бързите импулси, които променят въздушното налягане. Тъпанчето стимулира нерва в хармония с ритъма на молекулните импулси, създавайки нещо, което съзнанието припознава като звук. Мозъкът със сигурност би могъл да превърне този стимул в изображение, но е избрал промените във въздуха да придобият формата на звук. Един глух човек например няма да възприеме този стимул, но също ще усети вибрациите, само че с кожата си.
— Това означава, че звукът — такъв, какъвто го познаваме — се създава в главите ни, не съществува извън тях — обобщи доктор Коласо, включвайки се отново в разговора. — Същото се случва и със зрението. — Той махна към запалената лампа на тавана на столовата. — Работата на тази лампа е да излъчва малки порции електромагнитни вълни. Забележете, че нито електричеството, нито магнитните полета са напълно видими. При все това, когато електромагнитни вълни с дължина между четиристотин и седемстотин нанометра достигнат до човека, тяхната енергия стимулира коничните клетки на ретината, превръщат се в електрически импулс, който нерв изпраща до окципиталния лоб на мозъка, намиращ се в задната част на главата. Когато получат тези импулси, невроните се активират и създават онова, което наричаме образ. Това е механизмът на зрението.
— Всъщност достатъчно е да наблюдаваме какво се случва, когато гледаме дъга — припомни Томаш. — Дъгата не е нищо повече от пречупване на светлината, предизвикано от взаимодействието й с водата под определен ъгъл. Ако някой отиде до мястото, където я е видял, няма да намери нищо, защото дъгата не се намира на определено място, тя е илюзия.
— Но може да бъде снимана — обади се Мария Флор. — Виждала съм много фотографии на дъги…
— Вярно е. Дъгата не съществува като материален обект, но е един вид реална, след като можем да я видим и да я снимаме. Впрочем в това се крие най-важният въпрос: дъгата не с реална, освен ако някой не я наблюдава. Разбираш ли тънката разлика? Наблюдението заедно с пречупването на светлината върху водата създават дъгата. Без наблюдател няма дъга.
Мария Флор вдигна ръце в знак на примирение.
— Схванах — каза тя. — Образите също се създават в нашия мозък.
— Това е важно да се разбере — съгласи се лекарят, посочвайки отново към лампата на тавана. — Там горе няма никаква светлина. Само електромагнитни вълни, които нашата нервна система преобразува в образи.
Директорката на старческия дом скръсти ръце.
— Всичко това е много хубаво и логично наистина. Обаче аз още чакам разумно обяснение за случилото се с дона Граса тази сутрин.
— Преди да се захванем с преживяването на дона Граса, мисля, че е важно да разберем до каква степен съзнанието владее нашия ум — каза лекарят, протягайки ръка към панерчето с хляб на масата. — Госпожице Мария Флор, смятате ли, че когато вземате някакво съзнателно решение — например да станете и да отидете до прозореца, за да видите какво става навън — именно съзнанието ви е довело до него?
— Разбира се. Отговорът дори се съдържа във въпроса: щом решението е съзнателно, очевидно е продиктувано от съзнанието.
— Внимавайте!
Изведнъж доктор Коласо хвърли хлебче към събеседничката си. Мария Флор инстинктивно се отмести от пътя на летящия предмет.
— Какво… какво беше това? — заекна тя. Погледът й се местеше между падналия на пода зад нея хляб и лекаря, чието поведение не проумяваше. — Защо ме замерихте с хлебче?