— Искате да кажете, че спомените ми също са илюзия?
— До известна степен. Забележете обаче, че паметта и съзнанието са различни неща.
— Как така различни? За да имам съзнание, трябва да знам коя съм. Паметта е основна част от съзнанието.
Лекарят се облегна назад и обходи с поглед пациентите в столовата. Вниманието му се спря върху слаб и прегърбен мъж на средна възраст, който стоеше до прозореца и гледаше съсредоточено навън.
— Виждате ли онзи там? Това е господин Гонсалвеш — посочи той. — Той също е опериран заради сериозни епилептични пристъпи, когато е бил двадесетгодишен. Хирургът допуснал грешка и без да иска, изрязал хипокампа[20] на мозъка му. Господин Гонсалвеш си спомня всичко, случило се до двадесетата му година, но оттогава той е способен да запамети събитие, случило се най-много десет минути преди настоящия момент. Когато някой лекар или роднина разговаря с него, се държи, сякаш ги вижда за пръв път. За него животът е вечен подарък, той преживява неща, които веднага изчезват от паметта му, спомените му са като вода, която изтича в канала. Всеки ден той пише в дневника си една и съща фраза: "Днес за първи път се осъзнах".
— О, бедният!
— Случаят на господин Гонсалвеш показва, че човек може да бъде съзнателен, без да притежава памет, макар и това да дава своите странни отражения в ежедневието му. Въпросът е, че съзнанието, макар да ни изглежда цялостно, всъщност е резултат от една надпревара между различните инстанции на нашия ум. В един момент естетическата инстанция идва на преден план, докато се любувам на някакъв пейзаж, но минава красиво момиче и сексуалната инстанция поема контрола над съзнанието, за да бъде заменена веднага след това от апетита, който ми казва, че съм гладен, и ме кара да мисля за една вкусна фейжоада[21] по рецепта от Траз уш Монтеш, която приготвят в близкия ресторант, и т. н. Именно поради тази причина в продължение на пет или десет минути ни хрумват толкова различни мисли. Това са различните проявления на Аза, които се наслагват и така се поражда илюзията, че целостта на съзнанието се крие именно в паметта, защото, спомняйки си разни неща, ние оставаме с впечатлението, че сме една личност с една-единствена нишка на съзнанието, а не няколко същества, които се дуелират за контрола над съзнанието.
Историята на пациента, който стоеше до прозореца, и ролята на паметта в организацията на съзнанието изтръгнаха Томаш от мълчанието, в което бе потънал.
— Даже днес, докато пътувах насам, ми се случи нещо любопитно — отбеляза той. — Спомням си, че се качих в колата си в Лисабон и че пристигнах в Коимбра, но нямам идея какво се е случило междувременно. Замислих се за други неща и не си спомням шосето, другите автомобили, пейзажа, маршрута, абсолютно нищо. Въпреки това бях бодър и зает с шофирането — сложно занимание, налагащо специализирани умения и концентрация.
— Много хубав пример — отбеляза лекарят. — Въпросът е съзнавахте ли, че това се случва?
— Разбира се. Проблемът е подобен на този на господин Гонсалвеш: не си спомням как съм изминал пътя между Лисабон и Коимбра. Нищо не помня.
— Всъщност, както показва експериментът на Либет, не съзнанието е шофирало колата, а автоматичният компютър, наречен мозък — обобщи доктор Коласо. — Съзнанието ви е било заето с други неща и би се ангажирало с шофирането, ако мозъкът бе преценил, че някакво важно събитие изисква специално внимание, като например опасност от катастрофа. Освен това експериментите на Либет показват, че макар и доброволните решения да не се вземат съзнателно, съзнанието поне има силата да ги отхвърля. С две думи, съзнанието е просто ефект, създаден от мозъка, за да контролира биохимичните изчисления на мозъка и да планира по-добре.
Мария Флор изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да капитулира. Все пак нещо й подсказваше, че трябва да устои. Не можеше да приеме науката да я принизява до някаква изчислителна машина и като удавник, сграбчил несигурен спасителен пояс, който бурното море подхвърля във всички страни, се улови за въпроса, който в течение на разговора не бяха засегнали.
— Ами преживяването на дона Граса? — попита с немощен глас, сякаш това бе последната й надежда да спаси душата си от смазващите доказателства на науката. — Някой би ли ми обяснил какво е видяла, докато е била в клинична смърт?
20
Анатомична област, разположена в темпоралния дял на човешкия мозък, отговаряща за формирането на краткосрочната памет и нейното преминаване в дългосрочна, използването на паметта, ориентирането в пространството, насочването на вниманието. — Б. пр.
21
Популярно ястие в Португалия и Бразилия. Представлява яхния от фасул и телешко или свинско месо. — Б. пр.