Този извод предизвика иронична усмивка у Мария Флор.
— Други твърдят точно обратното…
Томаш следеше разговора мълчаливо, но в този момент реши да се намеси.
— Вярно е, че в началото учените обърнали внимание на спиритизма — призна той. — Само че бързо разбрали, че става дума за шарлатански истории, които се възползвали от заблудите на хората.
— Факт — съгласи се доктор Коласо. — След като първоначалният фурор преминал, учените причислили всички тези приказки за духове и души, които се отправят в отвъдното, към фолклорната тематика и спрели да им обръщат внимание. Разказите на хора на прага на смъртта и описваните от тях преживявания като напускане на тялото и срещи с починали близки били чисто и просто пренебрегвани и заклеймявани като измама или продукт на развинтената фантазия на наивни хора, повлияни от разни мошеници.
— Да, и аз смятам така.
Лекарят вдигна ръка, за да прекъсне Томаш.
— Но забележете, че това се променило.
Историкът повдигна вежда.
— Така ли? По какъв начин?
— Устояването на историите за преживявания на прага на смъртта с течение на времето, онази кохерентност, с която били разказвани от толкова много и различни хора, и фактът, че много лекари потвърдили, че голяма част от тези пациенти са били практически мъртви или поне на прага на смъртта, когато са имали такива преживявания, довели до повторно осмисляне на тези възгледи.
— Сериозно ли говорите? — попита учуден Томаш. — Нима учените наистина вярват, че тези преживявания са истински?
— Днес научното общество приема, че те съответстват на нещо реално, да. — Вдигна пръст, сякаш искаше да направи уточнение. — Разбира се, може да не са онова, което изглеждат. Това е друг въпрос. Едно проучване, проведено в рамките на две години сред оцелели след сърдечен арест в десет болници в Холандия, показало, че дванадесет процента от пациентите са имали преживяване на прага на смъртта. Друго изследване в Съединените щати, отново сред оцелели след сърдечен арест, отчело между десет и двадесет и три процента подобни случаи. Не всички от тези преживявания са еднакви, макар да имат общи елементи. Едни пациенти разказват за тунел със светлина, други твърдят, че се отделили от тялото си и видели как лекарите и медицинските сестри ги реанимират, трети се срещнали с починали близки, а четвърти видели целия си живот на лента за миг. При някои пациенти се наблюдава събиране на два или три от тези аспекти, но има и такива, които си спомнят всички стъпки от преживяването.
— Същото се случи тази сутрин с майка ми.
— Именно. Случва се, макар и рядко. Така или иначе е важно да подчертаем, че изследователите са категорични в твърдението си, че оцелелите са искрени и не целят публичност. Много пациенти дори избягват да говорят за това, защото се страхуват, че ще ги помислят за луди. Знаем, че подобно преживяване понякога дори променя хората. Те стават по-спокойни и щастливи и изглежда, престават да се страхуват от смъртта. Това означава, че са наистина убедени в истинността на преживяното.
— Така да е — отстъпи историкът. — Възможно ли е обаче да става въпрос за обикновени халюцинации?
— Научната общност предпочита именно това обяснение. Забележете, неизбежността на смъртта може да отключи у умиращия огромен страх, силен стрес и липса на приток на кислород към мозъка. Подобна ситуация е способна да активира безконтролно зоните, отговарящи за зрението, създавайки илюзията за светлина, когато наоколо е мрак, споменатия вече тунел. Има проведени тестове с пилоти на свръхзвукови самолети, които разказват, че в моменти на огромно ускорение притокът на кръв към мозъка намалява и те изпадат в състояние на сънливост, еуфория и отнесеност.
— Значи, е това! — възкликна Томаш. — При пациентите без сърдечна дейност също се наблюдава недостиг на приток на кръв към мозъка…
— Да, но проблемът е, че има пациенти с преживявания, близки до смъртта, случили се, преди да получат травма, например моментите, които предшестват пътна катастрофа — обори го лекарят. — Регистрирани са и случаи с хора, които не били в терминална фаза и не страдали от липса или намален приток на кръв към мозъка. Освен това липсата на кислород в мозъка причинява объркани когнитивни състояния и нервност, а не подредени, последователни и осмислени ситуации, каквито срещаме при преживяванията, близки до смъртта.
— Е, добре…
— Друга хипотеза е свързана с приема на лекарства от терминално болни пациенти. Знае се, че има наркотици, които предизвикват сложни халюцинации, като например LSD, и тази теория изглежда обещаваща. Проблемът е, че има много случаи на хора, които не са вземали никакви наркотици или анестетици. Но най-важни са резултатите от изследванията, според които преживяванията, близки до смъртта, сред пациенти с медикаментозно лечение не са толкова комплексни, колкото при онези, които не са приемали лекарства. Случилото се с майка ви например е много комплексно, а тя не е била под наркотично въздействие.