— Но тя страда от Алцхаймер и пие лекарства…
— Тези медикаменти не предизвикват халюцинации. Като казвам наркотици, имам предвид халюциногенни вещества — уточни лекарят. — Друго обяснение на преживяванията на прага на смъртта е, че се задейства психологически защитен механизъм. Знаем, че изправени пред страшно събитие, хората могат да изгубят самоличността си.
Томаш посочи към пациентката, застанала до саксията в дъното на столовата, която си говореше сама.
— Като онази госпожа, в чиято глава живеят трима души?
— Да, дона Сао е пример за деперсонализация и дисоциация. В екстремни ситуации и за да се защитят емоционално, хората изоставят собствената си самоличност и се разграничават от ужасната външна агресия, която преживяват, за да си изградят удобен въображаем свят, където да се възстановят.
— Това наистина би могло да обясни подобни преживявания — отбеляза историкът. — Струва ми се естествено хора на прага на смъртта да си измислят много по-приятна алтернативна действителност — въздигат се в небесата, срещат близки и разбират, че смъртта не е краят. Дистанцирането от реалността е очевидният защитен механизъм, когато човек е поставен в толкова драматична ситуация.
— Да, но тази хипотеза се пропуква на две места — възрази лекарят. — Първо, както споменах преди малко, има случаи на близки до смъртта преживявания при пациенти, които не са изправени пред смъртна заплаха. И второ — не всички подобни преживявания са приятни. Макар и малък процент, съществуват и случаи, в които те са мъчителни, което не се връзва със сценария за заместването на болезнената реалност с привлекателна фантазия.
Томаш се намести на стола си, сякаш не се чувстваше удобно. Клиничните обяснения му се струваха интересни и обещаващи, но явно имаха сериозни пропуски. Въпреки това той не бе убеден и бе готов да продължава да спори.
— Четох в някакво научно списание за важно откритие за мозъка, обясняващо усещането, което много хора са изпитвали, включително и майка ми, на отделяне от тялото — спомни си той. — Не смятате ли, че то обяснява поне тази странна част от преживяването?
— Говорите за откритието, направено в Швейцария?
— Точно за него.
— То всъщност е…
Мария Флор осъзна, че разговорът се превръща в диалог между двамата. Имаше опасност да остане изолирана и изведнъж се раздвижи.
— Ехо? — прекъсна ги тя, вдигайки ръка. — Бихте ли били така любезни да ми обясните за какво става дума?
— О, извинете — притеснено каза доктор Коласо, като се обърна към нея. — Професор Нороня има предвид откритие, направено случайно от швейцарски лекари, докато лекували пациентка с тежка епилепсия. Като част от лечението те поставили електроди в мозъка й, включително и в една зона, наречена gyrus angularis[22], която отговаря за представата, която човек има за собственото си тяло. Лекарите активирали електродите и жената внезапно им съобщила, че усеща как се носи към тавана и вижда себе си долу. Швейцарците заключили, че чувството за отделяне от тялото, разказвано от пациенти с близки до смъртта преживявания, очевидно е свързано с мозъчни процеси, които стимулират невроните в gyrus angularis.
— Ето! — каза Томаш победоносно. — В крайна сметка съществува неврологично обяснение.
Лекарят се намръщи.
— Не съм съгласен — възрази той. — Интересно откритие, но характеристиките на преживяването извън тялото на швейцарската пациентка не се припокриват с това на свидетелите на близки до смъртта преживявания. Тя успяла да види само краката си и горната част на тялото, но не и останалата част от себе си, нито залата, мебелите, оборудването или лекарите наоколо. Докато пациентите с преживявания на прага на смъртта виждат цялото си тяло, помещението и медицинския екип, който се бори за живота им. Освен това швейцарката е била в съзнание, а в случаите, за които говорим, става въпрос за хора в безсъзнание, чиито електроенцефалограми не отчитали никаква мозъчна дейност в момента, в който твърдели, че са видели всичко отгоре. Освен това те забелязвали подробности, които нямало как да видят от кушетката.
22
Ъглова гънка (лат.) — област в мозъка, намираща се в париеталния лоб, свързана с езиковите функции, възприемането на числата, пространствените представи, вниманието и паметта. — Б. пр.