— Например как вие удряте коляното си в шкафа — вметна Мария Флор. — Дона Граса е била в безсъзнание и със затворени очи, което прави невъзможно да се види подобно нещо.
— Така е — съгласи се доктор Коласо. — Как е възможно да е видяла как се блъскам в шкафа? Тезата за халюцинации не може да обясни нещата, които пациентите някак си са видели. Има случай с жена, която загубила зрението си поради оперативни усложнения и била закарана по спешност в операционната. Имала преживяване на прага на смъртта и разказала как видяла приятеля си и бащата на детето си, които наблюдавали как вкарват носилката й в асансьора. Двамата потвърдили, че наистина са стояли на същото това място, когато сърцето й спряло. Има и друг случай с жена със сърдечен удар, която разказала на социалната работничка, че видяла лекарите да я реанимират. Тя ги уверила, че след това се понесла в пространството и забелязала чифт маратонки на парапета на третия етаж в северната част на сградата. Социалната работничка се качила до третия етаж в същия ден и намерила чифт маратонки на парапета от северна страна. — Лекарят се замисли. — Интересно, в много от историите на жени са намесени обувки по незнайно каква причина.
Мария Флор се разсмя.
— Личи се, че не познавате жените — отбеляза тя шеговито.
— Не знаете ли, че първото нещо, което забелязваме в един мъж, са обувките му? Жените обичат обувките, така както мъжете — автомобилите.
Лекарят намери шегата за забавна, но Томаш остана сериозен, със съсредоточен поглед, размишлявайки над всичко, което бе чул.
— Вашата забележка за подробностите, забелязани от пациентите, които не биха могли да видят, ако халюцинираха, ми се струва важна — изтъкна той. — Няма ли изследване, което да се занимава с този феномен?
— Има, разбира се. Един професор от университета "Емори" в Атланта например провел изследване с две групи. В първата влизали оцелели след спряла сърдечна дейност, които преживели напускане на тялото; във втората група участвали хора, прекарали известно време в интензивното отделение, приети по спешност със сърдечни проблеми, но които не били преживели отделяне от тялото. Професорът помолил хората от първата група да опишат медицинските процедури, които наблюдавали около телата си, онези от втората група — да си представят действията на лекарите при сърдечен арест — нещо, което били виждали да се прави на други пациенти в интензивното отделение. Резултатите били изненадващи. Нито един от пациентите, преминали през сърдечен арест и близко до смъртта преживяване и наблюдавали случващото се около телата си, не допуснал нито една грешка в описанието на болничните процедури. Техните разкази дори съответствали на написаното в медицинските картони, изготвени от екипа след спешната намеса. А двадесет и двама от двадесет и петимата от втората група допуснали елементарни грешки, докато се опитвали да си представят действията на лекарите и медицинските сестри, които ги реанимират.
— Ето това е! — възкликна Мария Флор. — Доказателството, че хората, които изпитали усещане за напускане на тялото, не са си фантазирали, нали?
Доктор Коласо само разпери ръце.
— Не бих го нарекъл доказателство — отбеляза той. — Но не мога да отрека, че определено подтиква към размисъл.
Двамата се взряха в Томаш в очакване да чуят мнението му. Историкът разтриваше челото си, издавайки, че нещо го тревожи.
— Докторе, има нещо, което не разбирам — рече накрая той. — Доколкото знам, смъртта не е мигновена. По-скоро представлява продължителен биологичен процес, по такъв начин, че определянето на точния момент на смъртта се е превърнало в медицински проблем, все още не напълно решен. Преди се смятало, че смъртта настъпва в момента, когато сърцето спре да бие, прав ли съм? Само че днес е възможна реанимация на човек, чието сърце е спряло в продължение на няколко минути.
— Точно това се случи с майка ви. При спиране на сърдечната дейност притокът на кислород към мозъка спира и след двадесет секунди пациентът губи съзнание. Тогава мозъчните клетки прибягват до високоенергийна химична трансмисия, за да останат живи поне още пет минути. След изтичане на този период източниците на енергия се изчерпват и мозъчните клетки започват да загиват. Ако сърдечната дейност не бъде възстановена за петнадесет-двадесет минути, загубата на мозъчни клетки е критична. След известно време смъртта става неизбежна.
— Да — заговори отново историкът, възползвайки се от момента. — Точно това е проблемът. Става дума за хора в състояние на сърдечен арест и следователно загуба на мозъчна дейност, нрав ли съм?