— Точно така.
— Както сигурно вече сте забелязали, аз съм много скептичен относно тази тематика, но не съм сляп, нито глупав, а в тази история има една подробност, която ме смущава. Объркването ми се свежда до следния въпрос: как е възможно тези пациенти да имат толкова ясни и подробни спомени за чутото и видяното в момент на потисната мозъчна дейност?
Доктор Коласо се почеса по главата и си пое дълбоко дъх.
— Не знам — призна той, като махна с ръка в знак на безсилие.
Това е хубав въпрос и доколкото ми е известно, досега никой не е дал задоволителен отговор. Факт е, че по-голямата част от пациентите, които си спомнят преживяването си на прага на смъртта, нямат никакъв спомен за обстоятелствата около инцидента със сърцето им. Единственото, което ми хрумва, е съществуването на нерегистрирана мозъчна дейност, толкова минимална, че нашата апаратура не е способна да я засече.
— Но нима е възможно дори при наличието на неотчетена минимална мозъчна дейност тя да има силата да възпроизведе толкова богато когнитивно преживяване?
Кардиологът поклати глава.
— Не. Ако когнитивното възприятие имаше висок интензитет, електроенцефалограмата би трябвало задължително да го засече. В това мога да ви уверя напълно.
Изрече последните думи с категоричен тон, след което веднага погледна часовника си. Разбра, че времето напредваше и трябваше да побърза. В същия момент се изправи.
— Само че — спря го Томаш — разказите за преживявания, близки до смъртта, са много подробни и доколкото разбирам, са изпълнени с образи, звуци, цветове и емоции. След като мозъкът не функционира, къде се е зародило всичко това?
Лекарят се поколеба, преди да се обърне и да се върне в кардиологията. Лицето му се смръщи в странен израз на объркване, безсилие и неразбиране.
— Прав сте — съгласи се той. — В това се състои загадката.
XVI
Ергономичният мобилен телефон, настроен на тих режим, извибрира и мъжът с тъмните очила сведе поглед към дисплея, за да види номера. Цифрата, указваща международния код, беше единица — Съедините щати, последвана от националния телефонен код двадесет и две — Вашингтон.
Явно от Лангли искаха да разговарят с него.
Натисна зеления бутон и прие обаждането.
— Кронгард.
— Залови ли копелето?
Грубият глас от другата страна на линията не можеше да бъде сбъркан.
— Здравейте, мистър Фъч. Чакам обектът да се появи на мястото, където се намирам, а това трябва да се случи всеки момент.
Директорът на Националната служба за тайни операции към ЦРУ не звучеше доволно.
— Защо е това забавяне?
— Няма никакво забавяне, мистър Фъч — отвърна със спокоен глас агентът, за разлика от събеседника му. — Обектът се намираше в друг град и трябваше да пътувам, за да стигна до него. Не се тревожете, ще го хвана.
Мъжът от другата страна на линията изсумтя.
— Самолетът вече отлетя от въздушната база "Хенскъм", за да прибере пратката и да я докара за разпит в Лангли — информира го той. — Но отново искам да подчертая, че това е просто прикритие, за да се защитим, в случай че копелетата от Конгреса дойдат тук да си пъхат носовете, където не им е работа. Затова искам да се уверя, че си наясно, че трябва да оставиш скапаняка да избяга, за да имаш причина да го ликвидираш. Някакви въпроси?
— Не, сър.
— Всичко ли е ясно?
— Пределно ясно, сър.
— Не забравяй, че този тип уби един от нашите, който на всичкото отгоре бе и директор в Агенцията. Трябва да си плати за това. Нямаш право на грешка.
— Да, сър.
— Обади ми се веднага след приключване на мисията. Искам да знам всичко. Ясно?
— Да, с…
Щрак.
Преди Кронгард да успее да отговори, директорът на Националната служба за тайни операции бе затворил. Агентът от ЦРУ се взря в безмълвния телефон, ядосан от грубия тон на шефа си. При нормални обстоятелства това животно никога не би го потърсило; щеше да разговаря с ръководителя на операцията. Щом такава голяма клечка като Хари Фъч си правеше труда да му се обажда лично, значи, тази мисия беше много важна за него. Всъщност, осъзна Кронгард, наистина нямаше право на грешка.
Пъхна ръка под палтото си и внимателно извади служебния глок. Провери пълнителя и спусъка и се увери, че цевта е чиста. Доволен, той отново прибра оръжието. Примири се, че тази вечер няма да гледа мача на "Бостън Селтикс". Очакваше го друг тип игра.