Заповедите, получени от директора на Националната служба за тайни операции, бяха ясни, но чакането го накара да се замисли и породи съмнения относно това дали да се подчини сляпо на инструкциите да остави заподозрения да избяга, за да го убие. Не че убийството само по себе си беше проблем, вече бе ликвидирал шефа на наемниците на Ал Кайда в Пешавар и двама талибански имами в околностите на Кандахар, но първо трябваше да се убеди, че Томаш Нороня наистина е убил Белами. Разбира се, досието предоставяше солидни доказателства в тази посока; оставаше само да чуе какво има да каже заподозреният в своя защита.
Обектът се забави в колата, с която бе пристигнал, но когато най-сетне излезе, агентът от ЦРУ скочи от автомобила под наем и тръгна към него с бърза крачка, за да го пресрещне. В едната си ръка държеше досието, в другата — идентификационната си карта, а пистолетът бе скрит под палтото.
— Професор Нороня? — повика го мъжът. — Вие ли сте професор Томаш Нороня?
Томаш спря и обърна поглед към непознатия с тъмни очила.
— Аз съм.
Кронгард забеляза възрастната жена до заподозрения и тъй като не желаеше свидетели на разговора им, махна с ръка към дървото на няколко метра от тях.
— Бих искал да поговорим насаме, ако нямате нищо против.
Историкът веднага се съгласи, заинтригуван от срещата си на това място с непознатия със силен американски акцент.
— Случило ли се е нещо?
След като се увери, че се намират достатъчно далече и възрастната жена не може да ги чуе, мъжът с тъмните очила протегна ръка и показа картата си.
— Името ми е Джеймс Кронгард — представи се той, говорейки тихо. — Central Intelligence Agency[23].
Английското наименование на агенцията обърка историка, в чието съзнание в момента се въртяха други неща.
— Моля?
— ЦРУ — уточни американецът, като свали очилата си, разкривайки тъмносините си очи. — Работя в представителството на ЦРУ в Португалия.
Томаш не отговори веднага, мислите му се лутаха, докато се чудеше защо някой от американската разузнавателна агенция ще си прави труда да идва до Коимбра и да говори с него. Отговорът на въпроса, единственият възможен, изведнъж изплува като единствения очевиден вариант.
— О, не! — извика той. — Тук сте заради Франк Белами, нали?
Какво ли пък искаше сега шефът на дирекцията "Наука и технологии" към ЦРУ, запита се историкът. Явно старата лисица отново разчиташе на неговите услуги за поредната откачена мисия. Решително стисна зъби. Този път Белами нямаше да успее да го въвлече в поредното безумно приключение, мислено реши той. Могат да го заплашват, дори да му опрат пистолет в слепоочието или да го наранят, но този път твърдо нямаше да отстъпва. Нямаше да го убедят.
— Добре че си признавате — каза Кронгард. — Това много улеснява нещата.
Историкът не схвана смисъла на думите му.
— Признавам ли? Какво признавам?
— Че убиецът сте вие. Фактът, че посочихте причината за посещението ми тук, свързана с Франк Белами, очевидно се счита за косвено признание.
— Признание за какво?
— Вече няма смисъл да се преструвате — рече американецът, като махна с ръка към автомобила си. — Мисля, че е по-добре да ме придружите.
— Къде? — Томаш нищо не разбираше. — Слушайте, кажете ми какво става! — В гласа му се усещаше раздразнение. — Кой сте вие, че да идвате тук и да твърдите, че съм убиец и че косвено съм признал нещо си? Що за глупости?
— Добре знаете какво сте извършили — изръмжа Кронгард. — Смъртта на Франк Белами няма да остане ненаказана. Моля да ме придружите.
Португалецът остана на мястото си.
— Франк Белами е мъртъв?
— Не се правете, че не знаете. Последвайте ме, ако обичате.
— Извинете, но тук има някакво недоразумение. Първо, не знаех за смъртта на Белами. Второ, не разбирам за какво намеквате. Да не би да намеквате, че аз имам нещо общо?
— Не намеквам, твърдя го.
Томаш се разсмя невярващо.
— Това е нелепо! — извика той. — Не съм виждал Белами от години, нито живея в Америка! Признавам, че ми се е искало да го удуша, този тип ми навлече куп неприятности, но само така си говорех! Естествено, че никога не бих го убил, подобно предположение е абсурдно!
Американецът се взря изпитателно в него с недоверчиво изражение.
— Бихте ли ми казали къде бяхте вчера?