— Всъщност не бях тук — отвърна Томаш, сякаш това изясняваше всичко. — Бях в Женева. Мога да го докажа, тъй като все още пазя бордната карта от полета.
— Хубаво е, че го казвате. Бихте ли изброили местата, които посетихте в Женева?
Реакцията на американеца обърка историка. Надяваше се фактът, че предишния ден е бил в Швейцария, да разреши това недоразумение, но явно не се получаваше. Събеседникът му дори не се изненада. За пръв път Томаш започна да се тревожи.
— Вижте, станала е някаква грешка…
— Кои места посетихте в Женева?
Португалецът прецени, че е най-добре да отговори на въпроса.
— Бях в антикварния магазин "Перен", близо до Женевското езеро. Следобед отпътувах за Лисабон.
Думите му накараха Кронгард да отвори досието, което носеше.
Само там ли бяхте? — попита агентът, докато разглеждаше документите в папката. Намери някакъв лист и го показа на историка. — Ами това? Какво с това?
Томаш погледна листа и забеляза, че е снимка от видеозапис, явно заснета от охранителна камера, на която се виждаше как той влиза в някаква сграда, която веднага позна.
— Вярно! — възкликна той, като се плесна по челото. — Минах и през ЦЕРН, бях забравил за това.
Американецът му хвърли подозрителен поглед, сякаш му показваше, че не може да го заблуди.
— Удобна памет имате, не мислите ли?
Тонът на забележката обиди Томаш.
— Нима намеквате, че нарочно не ви казах за това? Вижте, наистина ходих до ЦЕРН, но вече бях забравил, защото се отбих по път, не беше нищо важно.
Кронгард лукаво се усмихна.
— Така ли? И какво правихте там?
Този въпрос смути Томаш. Не се бе замислял, но предвид този разпит и особено подозрението, което се зараждаше у него, че има някаква връзка между смъртта на Франк Белами и ЦЕРН, подробностите за посещението му в научния комплекс наистина можеха да изглеждат странни.
— Отидох… искам да кажа, получих покана да… да отида там.
— От кого?
Португалецът преглътна сухо. Всеки въпрос бе като неизбухнала бомба. Това означаваше, че отговорите, които трябваше да даде, макар невинни и честни, биха могли да прозвучат нелепо и биха го закопали още по-дълбоко.
— От един антиквар — отвърна тихо, съзнавайки, че отговорът изглеждаше смехотворен. — Съобщи ми, че съществува древен артефакт, който ме интересува, и ме покани да отида в ЦЕРН и да го видя.
Агентът от ЦРУ се разсмя подигравателно.
— Древен артефакт в ЦЕРН? — попита той саркастично. — Да не би ЦЕРН да е склад за антики или пък музей? Наистина ли мислите, че ще повярвам на подобна лъжа?
— Знам, че звучи абсурдно, но тогава не се замислих. Бях в Женева, за да взема редки предмети за музея "Гулбенкян", и за мен това бе просто една нова възможност. Съобщиха ми, че ще ми покажат интересен старинен артефакт в комплекса ЦЕРН, и аз го приех на доверие. Освен това имах и свободно време.
— И кой беше антикварят, който ви даде тази информация?
Въпросът накара Томаш да потръпне. Нова бомба, която щеше да го погребе още по-надълбоко.
— Не знам.
— Моля?
— Истината е, че не съм разговарял с никакъв антиквар — изясни той, разкайвайки се, че не бе обяснил всичко подробно още отначало. — Случи се така, че като се прибрах в хотелската си стая, се натъкнах на бележка, пъхната под вратата, в която се споменаваше за въпросния древен предмет и покана да отида в ЦЕРН да го видя. В бележката бе указан часът, в който да се отправя към института, и мястото на срещата, на ъгъла на един от входовете към помещението на детектора ATLAS.
— Къде е тази бележка?
— Изхвърлих я.
— Поне беше ли подписана?
— Да. — Историкът засрамено се почеса по главата. — Страхувам се обаче, че подписът беше нечетлив.
Кронгард изсумтя. Очевидно отговорите не му се струваха убедителни.
— Ами този артефакт? — попита той, сякаш даваше на Томаш последна възможност да докаже думите си. — Къде е?
Още един въпрос, чийто отговор трудно щеше да понесе.
— Пристигнах на мястото, където според бележката трябваше да ме чака антикварят, но никой не се появи. Почаках един час и накрая се отказах и си тръгнах, тъй като бързах за полета си до Лисабон.
Американецът си пое дълбоко дъх и поклати глава.
— Честно казано, професор Нороня — започна той с тона на учител, който не вярва на измислените извинения на ученик без домашно, — нали не вярвате, че ще преглътна толкова лошо скалъпени лъжи?
— Прав сте.
— Прав съм за това, че спретнахте една импровизация, пълна с лъжи — обвини той Томаш. Гласът му внезапно придоби твърдост: — Аз се появявам тук и вие веднага разбирате, че причината е Франк Балами. Питам ви къде сте били вчера в Женева и пропускате да споменете ЦЕРН. Когато ви показвам снимка, доказваща, че сте посетили института, обяснявате, че сте забравили, защото просто сте се отбили. На въпроса какво сте търсили там, твърдите, че някакъв антиквар ви е поканил да разгледате античен предмет, все едно е нормално подобни неща да се излагат за продан на място като ЦЕРН. После, когато ви питам за името на този човек, за да се срещна с него и да проверя думите ви, вие си противоречите, като казвате, че всъщност не сте разговаряли, а сте получили информацията от бележка, оставена в стаята ви, с нечетлив подпис, което ми се струва добър подход, за да попречите на идентифицирането, на когото и да е. Питам ви за бележката, а вие сте я изхвърлили. Къде е антиката? Оказва се, че не сте я купили, нито пък някой се е появил в часа на срещата на указаното място. В крайна сметка тази история е напълно безсмислена!