Това кратко изложение, изказано от агента от ЦРУ, осъзна Томаш, отразяваше начина, по който всеки недоверчив полицай би приел думите му. Нямаше значение какво всъщност се бе случило, важното бе как изглеждаше отстрани и какво можеше да докаже.
— Знам, че онова, което ще ви кажа, ще ви се стори като извинение, но истината е, че вашите въпроси ме свариха неподготвен — оправда се историкът. — Нещата се случиха така, както ви разказах, макар и тогава да не им обърнах особено внимание. Разполагах със свободно време преди полета и се възползвах от тези часове, за да проверя възможност за покупка, която в крайна сметка не доведе до нищо. После забравих за случая, тъй като не ми се стори важен, и със сигурност никога повече нямаше да си го припомня, ако не се бяхте появили вие с всички тези въпроси.
Американецът повдигна вежда.
— Нима според вас фактът, че Франк Балами е бил убит точно по времето, когато сте били в ЦЕРН, е просто съвпадение?
Томаш присви очи; положението се оказа по-лошо, отколкото си беше представял.
— Франк Белами е загинал в ЦЕРН по времето, когато аз съм бил там?!
Агентът от ЦРУ го изгледа презрително; в този миг имаше абсолютната убеденост, че събеседникът му наистина с убиеца.
— Сега се правите, че не знаете?
— Досетих се, че Белами е намерил смъртта си в ЦЕРН, когато вие направихте голям въпрос от посещението ми в научния комплекс, но се надявах да греша — призна примирено историкът. — Така или иначе това са косвени доказателства, които със сигурност няма да издържат в съда. Ще трябва да намерите по-солидни улики от присъствието ми в ЦЕРН по време на убийството на Белами. В крайна сметка тогава в комплекса може би е имало повече от хиляда души, прав ли съм? Защо подозирате мен, а не някого другиго, който също е бил там?
Примирението на историка и настойчивото търсене на по-точни доказателства бяха изтълкувани от Кронгард като самопризнание. Мъжът от ЦРУ бе прекарал последните часове в изучаване на доклада по случая, оставаше му само да разбере дали показанията на заподозрения са неопровержими. Истината е, че Томаш не го бе убедил.
— Виждам, че сте решили да се защитавате със съдебни подробности — отбеляза той. — Такава тактика обикновено използват виновните…
— Нямам нищо общо със смъртта на Белами, за когото дори не знаех, че е в Женева — настоя португалецът. — Но вече ми е ясно, че вие не ми вярвате, и честно казано, това също не ме интересува. Ако смятате, че съм виновен, трябва да го докажете.
— Знаете ли, много бих искал да ви вярвам, но множеството лъжи, изречени от вас, ви изобличиха — отвърна мъжът от ЦРУ. — Открихме, че вие и господин Белами сте били отседнали в един и същи хотел — "Четири сезона". — Извади още една разпечатана фотограма от досието, изпратено от Лангли. — Изображение от охранителната камера на хотела. Както виждате, тук сте вие, седнали във фоайето, четейки вестник, и мистър Белами минава покрай вас.
Втрещен, Томаш се взря в снимката.
— Били сме в един и същи хотел?! — учуди се той. — Проклятие, това е дяволско съвпадение!
Американецът прибра снимката.
— Ако съм научил нещо, професор Нороня, то е, че в живота съвпадения не съществуват — заяви Кронгард. — За нас е ясно, че сте се престрували, че четете вестник, докато всъщност сте го наблюдавали. Добре познавам стратегията с вестника — стар номер в нашата професия.
— Уверявам ви, че отсядането ни по едно и също време в хотела е чисто съвпадение — повтори историкът. — Все пак това отново е косвена улика. Струва ми се, че нямате нищо конкретно, което да ме свързва със смъртта на Белами, затова стреляте напосоки, за да видите дали ще се огъна.