Кронгард се поколеба, но накрая извади още един документ от папката и го размаха пред събеседника си.
— Смятате, че нямаме нищо конкретно, което да ви свързва с убийството? Тогава вижте това.
Погледът на Томаш веднага попадна върху надписа под символа.
— Какво прави моето име тук?
Устните на американеца се разпънаха в усмивка, подобно на ловец, чиято жертва разчита единствено на неговата милост.
— Не го очаквахте, нали?
— Не отговорихте на въпроса ми — настоя историкът, предчувствайки потока от информация, скрита в тази малка бележка. — Какво е това? Защо името ми е тук?
— Това е копие, което ни изпрати полицията в Женева — обясни Кронгард. — Тази бележка е намерена в ръцете на покойния мистър Белами. Смисълът е очевиден, особено имайки предвид вашето посещение през същия лен. Знакът отгоре символизира разпване на кръст. Очевидно мистър Белами е имал предвид своята смърт и под знака е името на човека, който го е убил, когото той нарича the key, или ключа към намирането на неговия убиец. — Американецът размаха бележката. — Този лист хартия, професор Нороня, представлява категорично и неоспоримо доказателство, че вие сте убили шефа на дирекция "Наука и технологии" към ЦРУ.
Томаш се взираше в бележката, осмисляйки всичко, в което бе замесен, което бяха му съобщили и което виждаха очите му. Името му, изписано на бележка, намерена в ръката на жертвата, несъмнено можеше да се приеме за силно компрометиращо доказателство. Знаеше, че е невинен, но как би могъл да обясни подобно нещо? Франк Белами очевидно го бе превърнал в заподозрян и неговото последно послание със сигурност щеше да звучи в главата на съдията в момента на произнасяне на присъдата.
— Сигурен ли сте, че Белами е писал това? — попита историкът, хранейки последни надежди. — Как може да знаете, че това доказателство не е инсценирано от истинския убиец, за да ме натопи?
Американецът показа досието, което държеше в ръката си.
— Знаем, че мистър Белами е истинският автор на това съобщение, защото направихме експертиза на написаните тук думи и внимателно изследвахме хартията и мастилото. Според предварителните резултати, с които разполагам, почеркът безспорно е негов, мастилото съответства на химикалката, която той обикновено носеше със себе си, и единствените отпечатъци по хартията принадлежат именно на мистър Белами. Можете да сте сигурен, професор Нороня, че съобщението наистина е оставено от него.
За изумление и ужас на историка, този път бе попаднал в безизходна ситуация.
— Тогава не разбирам — започна той. — Но съм сигурен за едно: нищо не съм направил.
Кронгард сви рамене.
— Не ме интересуват лъжите ви — каза агентът. — Бъдете така добър да ме придружите.
— Къде?
Американецът определено сметна разговора за приключен. Той хвана професора за лакътя и грубо го блъсна към белия автомобил, паркиран под дъба.
— Вие сте арестуван.
XIX
— Вие ми се свят.
Гласът на дона Граса изтръгна Томаш от вцепенението, в което бе изпаднал, докато непознатият го влачеше към дървото. Точно когато се канеше да влезе в колата на агента от ЦРУ, историкът дойде на себе си, освободи ръката си с рязко движение и се обърна към Кронгард.
— Вижте какво, няма да стане така — запротестира той. — Тази сутрин майка ми получи сърдечен пристъп и аз трябва да й помогна! Освен това, доколкото ми е известно, в тази страна вие нямате юрисдикция. Единствено португалската полиция може да ме отведе някъде против волята ми.
В очите на американеца проблесна искра.
— Вие сте убили директор на ЦРУ — процеди той през зъби. — В Америка такова престъпление се наказва със смърт. Нима смятате, че в този случай Агенцията ще се занимава с бюрократични процедури, които няма да доведат до нищо, след като Португалия никога не би се съгласила неин гражданин да бъде съден в Съединените щати? — Той поклати глава. — Грешите, професор Нороня. В този момент един Херкулес C-130 лети над Атлантика, за да ви вземе. Вие сте задържан от ЦРУ и довечера ще ви транспортираме тайно до Лангли, където ще ви разпитат и ще започне процес. — Кронгард махна с ръка към колата си. — Затова имайте добрината да ме последвате.
— Нямате право да ме арестувате!
Агентът от ЦРУ разтвори палтото си и откри пристегнатия към гърдите си кобур с приклада на глока, който се подаваше от него.
— Това е моето разрешително — изръмжа той заплашително, докато се усмихваше криво и галеше приклада. — Може да стане с добро, а може и е лошо. Вие решавате.