— По дяволите, Кронгард! — изруга Фъч, повишавайки тон.
— Що за скапани оправдания? Откога достоен агент на ЦРУ се жалва, че се е провалил в една тъпа мисия, лесна като детска игра, и не знам още какво? За глупак ли ме вземате? — Директорът на Националната служба за тайни операции на ЦРУ вече крещеше: — Не искам извинения и мрънкане, ясно ли е? Искам резултати! Резултати, разбрахте ли? А вие какво ми давате? Прочувствена реч за някаква катастрофа, вие не сте виновен, бедничкият, и така нататък. Глупости! Дръжте се като достоен оперативен работник на Агенцията, не като подвил опашка страхопъзльо! Възложих ви мисия. Изпълнете я!
По слепоочието на Кронгард се стекоха няколко капчици пот, които стигнаха чак до брадичката му.
— Да, сър.
От другата страна на линията се чуваше тежко дишане. Този изблик на ярост явно бе оставил Фъч без дъх.
— И какво сега, глупак такъв? — попита той вече по-спокойно, но раздразнението в гласа му още се усещаше. — Как ще разрешите проблема?
— Трябва да включа още агенти в операцията, сър. Ефектът на изненадата отмина. Сега птиченцето знае, че го преследват, и ще се скрие. За да го намеря, трябва да претърся голям периметър, което не става без хора.
— Много добре. Свържете се с морските пехотинци от посолството. Самият аз ще се обадя на посланика да ни сътрудничи. Нещо друго?
— Местната полиция, сър.
— Не замесвайте полицията в тази операция, идиот такъв! — отново изрева Фъч с пълен глас. — Колко пъти трябва да казвам, че нещата трябва да стават дискретно?
— Знам, сър. Проблемът е, че полицията вече е замесена…
— Какво означава това?
— Не забравяйте, че имаше катастрофа и престрелка. Мисля, че полицията разполага с описанието на колата на птиченцето. Тъй като аз не съдействах за разследването, позовавайки се на дипломатическия си имунитет, те ще искат да разпитат хората от другата кола.
Директорът на Националната служба за тайни операции обмисли тази информация.
— Хм… разбирам — измърмори той. — Все пак съществува опасност птиченцето да изприпка при полицията за закрила.
— Прав сте, сър, но не мисля, че това ще се случи.
— Така ли? Защо?
— Прочетох характеристиката му в досието и не ми прилича на човек, който ще се крие зад гърба на полицията. Напротив, ще поиска да вземе нещата в свои ръце.
Фъч отново замълча, докато се опитваше да си припомни досието на Томаш Нороня.
— Може би имате право — съгласи се той. — Щом е така, нищо не е загубено. Слушайте, следете действията на местната полиция, но не я замесвайте в операцията. Ако те хванат нашето птиченце, никога няма да отмъстим за смъртта на Белами. Проклетият старец може и да беше голям трън в задника, но бе един от директорите на Агенцията, а ние сме длъжни да се грижим един за друг. Щом някой убива човек на ЦРУ, трябва да бъде ликвидиран. Ако самите ние не се уважаваме, кой ще ни уважава?
— Да, сър.
— Направете каквото трябва, и решете проблема. Да не сте посмели да се провалите отново, ясно?
— Да, сър. Уверявам ви, че този път няма…
Кронгард млъкна по средата на изречението. Шефът му вече бе затворил.
XXV
Голяма табела указа пристигането им в Лисабон, но тя бе само формалност, тъй като Национален път 1 от известно време вече пресичаше градския пейзаж край реката. Пътуването бе към своя край и трябваше да се вземат някои решения.
— Какво ще правим сега? — попита Мария Флор. — Имаш ли нещо предвид?
В този час трафикът на входа на града бе натоварен, но за сметка на това се изнизваше бързо.
— Първо ще те оставя на гара "Ориенте" — отвърна Томаш, поглеждайки часовника в колата. — Ако не греша, след половин час тръгва Интерсидадеш[27] със спирка в Коимбра.
— Не си го и помисляй.
Той отклони поглед от шосето и се взря в спътничката си.
— Виж, рисковано е да ме придружаваш в момента. По петите ми са опасни хора и…
— Точно затова. Нуждаеш се от помощ и аз няма да ти обърна гръб в такъв труден момент. Оставам с теб.
— Но това не…
— Разговорът е приключен.
Тонът, с който Мария Флор изрече тези думи, бе толкова категоричен, че Томаш не посмя да й противоречи. Все пак знаеше, че се намира в трудно положение, и смяташе, че няма право да излага приятелката си на опасност. Опита да се аргументира по друг начин.
— Имам нужда от теб в Коимбра — обясни той. — Сърдечният удар, който майка ми получи, е нещо много сериозно и трябва да има някой при нея.
27
Категория влакове на португалската железопътна компания, които се движат на португалска територия. — Б. пр.