— Кой Шрьодингер? Австрийският физик?
Томаш се взря в гръцката буква, изписана в бележника, сякаш в нея се криеше тайната на загадката на Вселената, времето и материята.
— Точно той — отвърна историкът. — Уравнението на Шрьодингер е най-загадъчната научна формулировка, съществувала някога. Знаеш ли защо?
— Не, но се надявам да ми обясниш.
Със загадъчно изражение ученият вдигна поглед към прозореца и светлия полумесец, който изпълваше небосвода в тази ясна звездна нощ.
— В крайна сметка, ако нямаше кой да види луната, тя чисто и просто нямаше да съществува.
XXVI
Автомобилът, нает от Джеймс Кронгард в Коимбра, се бе превърнал в истинска комуникационна централа, която летеше по магистралата. С лявата ръка агентът от ЦРУ държеше волана, докато дясната тракаше по клавиатурата на мобилния телефон, а погледът му следеше списъка от светещи имена и номера, които преминаваха по дисплея.
Разговорът с Хари Фъч бе отприщил кипящата дейност в колата, тъй като, за да хване беглеца в мрежата, Кронгард трябваше да разчита на контактите си. Вече бе разговарял с двама пенсионирани полицаи от португалската Криминална полиция, които живееха в Коимбра, и ги бе наел да наблюдават "Лугар ду Репоузо" и апартамента на дона Граса. Въпреки това бе убеден, че мишената бяга към Лисабон, където можеше да се скрие по-лесно. Основната част на операцията трябваше да се концентрира в португалската столица.
Откри номера, който търсеше, и натисна зеления бутон.
— Шварц слуша — отговори мъжки глас. — Къде се губиш, Джим?
Грег Шварц беше началник на охраната на американското посолство в Лисабон.
— Карам по магистралата. Имам нужда от теб и твоите пехотинци за една деликатна операция, провеждана от Агенцията тук, в Португалия. Мисията е секретна, ясно?
Събеседникът му изсумтя раздразнено.
— С вас, момчетата от ЦРУ, всеки път е едно и също, а? — възнегодува той. — Смятате се за професионалисти, осирате нещата и в отчаянието си търсите морските пехотинци да изринат всичките лайна. Не се научихте!
— Стига глупости, Грег. В момента от Лангли говорят с посланика и скоро ще получите инструкции да минете под мое командване. — Кронгард прочисти гърлото си. — Опитваме се да открием заподозрян на име Томаш Нороня. Посланикът трябва да ти даде досието му. Той е университетски преподавател и кара син фолксваген. Ще намериш регистрационния номер в папката. Колата катастрофира и има дупки от куршуми на страничните задни стъкла и смачкана дясна задна врата. Запомни ли?
— Записвам си.
— Възможно е да е придружен от мацка на име Мария Флор Секейра. Да кажем, че си я бива. В момента съставяме досие за нея, но едва ли има много неща. Доколкото знам, не е попадала в полезрението ни. Впрочем идентифицирането на тази жена може да не е толкова важно, тъй като нашият професор вероятно я е разкарал, за да не мъкне излишен товар.
— И така да е, трябва да се провери.
— Това и правим. Веднага щом го изостави, което евентуално ще се случи в Коимбра, ще бъде заловена и разпитана от бивши ченгета, които наех. Възможно е да ни даде полезна следа за местонахождението и намеренията на заподозрения.
— Много добре — каза Шварц. — Тук в посолството имам трима души на разположение. Какво трябва да правим?
— Нека да се облекат като цивилни. Прати един до апартамента на заподозрения, другия до Нов лисабонски университет, където този тип с преподавал и е възможно да се е покрил, и третия — до фондация "Гулбенкян". Той е консултант там и разполага с кабинет. Това са трите места, които е очевидно, че нашият професор може да избере за скривалище. Адресите са в папката, която ще получиш от посланика.
— Какво да правим, ако го открием? Да го задържим или да повикаме полиция?
— Нито едното, нито другото — отвърна Кронгард, повишавайки глас, за да подчертае важността на инструкциите си. — Ако го намерите, не се намесвайте, освен ако не се опита да избяга, ясно? Обадете ми се и аз ще се погрижа. Ако се опита да се измъкне, го хванете и изчакайте да дойда при вас. Има нещо много важно: местната полиция не трябва да бъде информирана, разбра ли? Това е от първостепенно значение.