— Разбрано. Вече ми е ясно, че говорим за секретна операция…
— Не искам проблеми с местните власти. Подобно нещо би провалило мисията ни. Трябва да внимаваме, защото има вероятност полицията също да го търси, и ние трябва да се възползваме. Искам да следиш комуникациите на Охранителна и Криминална полиция. — Кронгард замълча, давайки възможност на събеседника си да поиска пояснения, но той не каза нищо.
— Въпроси?
— Всичко е ясно.
— Когато пристигна в посолството, ще се срещнем, за да координираме нещата — каза агентът, приключвайки разговора.
— До скоро.
Кронгард затвори и се взря пред себе си. На хоризонта, изпъстрен в цветни светлинки, се издигаше блестящият силует на Лисабон. Сякаш градът се бе нагиздил специално за залавянето на Томаш Нороня.
XXVII
— Ти се шегуваш! — Възкликна Мария Флор, докато Томаш разглеждаше оборудването в лабораторията и се опитваше да разбере за какво служи всяка машина. Четеше характеристиките им, сглобяваше някакви части, за да види как работят. Отказваше се, когато не намираше каквото търсеше; изключваше уреда и минаваше на следващия.
— Това не е игра — отвърна той разсеяно. Търся светлинен проектор.
— Не говоря за това — обясни тя нервно, неспособна да прикрие нетърпението си. — Става дума за онова, което каза преди малко.
— Кое?
— В крайна сметка, ако нямаше кой да види луната, тя чисто и просто няма да съществува — припомни директорката на старческия дом думите му отпреди малко. — Разбира се, че се шегуваш, нали? Очевидно е, че подобно нещо не е възможно. Луната съществува, независимо дали някой гледа към нея, или не.
Историкът остави апаратурата, с която се бе захванал, и се взря в приятелката си.
— Напротив — заяви убедено и категорично той. — Нещата съществуват само защото някой ги наблюдава. Вярваш или не, и колкото и странно да ти звучи, това е дълбоката същност на реалността.
Жената сви рамене.
— О, моля те! Не говориш сериозно…
Пренебрегвайки недоверчивия й тон, Томаш поднови търсенето си. Разгледа още няколко уреда и отиде в другия край на лабораторията. След десетминутно тършуване той откри апарата, който търсеше. Вдигна юмрук във въздуха с победоносен възглас.
— Ето го!
Историкът хвана уреда, който всъщност приличаше на кино проектор, и го пренесе до празно пространство в ъгъла на лабораторията. Сглоби го, включи го в контакта и насочи обектива към белия прожекционен екран на стената.
— Хей, какво нравиш?
— Това е светлинен проектор — обясни той и посочи към стената. — Екранът прихваща светлината, излъчвана от проектора. Всъщност става дума за фотографска плака. — Взе лист черен кадастрон и с върха на химикалката проби две продълговати успоредни резки, които приличаха на знака за равенство. Сега ще ти демонстрирам т. нар. експеримент на двойния процеп. Извършен е през XIX век и е усъвършенстван през годините. В него няма нищо тайно. Много е просто — може да бъде извършен по лесен и по сложен начин тук или в някое училище. Провеждан е хиляди пъти.
Едва след като включи светлинния проектор и се увери, че работи, Томаш се изправи и най-сетне погледна към приятелката си.
— Какво е светлината?
Мария Флор сви рамене, сякаш въпросът бе прекалено елементарен, за да го удостои с вниманието си.
— Електромагнитно излъчване — отвърна тя. — Вече го спомена в Коимбра, когато обсъждахме начина, по който съзнанието формира образа.
— Много добре — каза историкът. — Но в продължение на много години същността на светлината била непозната. Исак Нютон я определил като частици, наречени по-късно фотони, но Кристиан Хюйгенс смятал, че става въпрос за вълни, донякъде подобни на морските. Този дебат продължил няколко години, докато през 1801 г. британецът Томас Йънг провел експеримента на двойния процеп и намерил отговора. Или поне един отговор. Да видим какво е открил.
Томаш включи проектора и целият екран се обля в светлина. Постави картонения лист пред лъча, така че светлината да минава само през двата процепа, и екранът се промени. Вместо да го изпълва целия, светлината се разлели на ивици, като се редуваха светли и тъмни.
Много интересно наистина — промърмори Мария Флор с прозявка. — Какво точно се опитваш да докажеш?