— О, започвам да разбирам. И какво искаш да докажеш с това?
Ученият посочи към екрана.
— Забележи образа, който се формира…
Мария Флор се взря в екрана. Видя, че точиците се натрупваха, и си даде сметка, че са образували десен от пет ивици.
— Интерферичната картина, характерна за вълната.
— Следователно светлината продължава да се държи като вълна, след като фотоните се наслагват едни върху други, нали?
Тя не отговори веднага. Остана загледана в интерферичния образ от натрупващи се фотони; присви очи, а изумлението, изписано по лицето й, растеше.
— Искаш да кажеш, че… чакай малко, тук има нещо… нещо странно — заекна тя, заинтригувана. — Ти излъчваш само по един фотон, нали?
— Точно така.
— Тогава… с какво интерферира той?
Лицето на Томаш отново бе озарено от победоносна усмивка.
— Много важен въпрос — одобри авторитетно той. — Щом излъчвам само по един фотон, но светлината продължава да се натрупва в интерферичен образ на екрана, с какво взаимодейства този фотон? — Историкът остави въпроса да виси във въздуха, за да изтъкне парадокса, и отговори едва след няколко секунди. — Фотонът интерферира със самия себе си.
Мария Флор го погледна неразбиращо.
— Моля? Как така със самия себе си?
Томаш посочи двата процепа в картона между проектора и екрана.
— През кой от двата процепа мислиш, че преминава фотонът?
Тя отново сви рамене, за да покаже, че няма представа.
— Знам ли? През единия или през другия, все едно.
Ученият поклати глава.
— Може би няма да повярваш, но фотонът минава през двата процепа едновременно.
— Какво?
— Елементарната частица на светлината, тръгнала от проектора като един-единствен фотон, се намира на две места едновременно, разбираш ли? Минава синхронно през процеп S1, и през процеп S2. Аз регулирах проектора и той излъчва само по един фотон, десенът на екрана ми показва, че тази елементарна частица светлина взаимодейства с друга частица, преминала през другия процеп. Но коя е другата елементарна частица? Няма друг фотон, защото аз излъчвам само по един. Обяснението, дадено от Пол Дирак, за което е спечелил Нобелова награда заедно с Шрьодингер, е, че елементарната частица на светлината интерферира със самата себе си, защото преминава през двата процепа едновременно.
— Искаш да кажеш, че фотонът се разделя надве?
— Не! Той тръгва от проектора като един-единствен неделим фотон. Елементарната частица на светлината не може да се разцепи надве. Но когато минава през единия процеп, тя интерферира със самата себе си, докато преминава през другия процеп. Това означава, че тя не се движи по маршрут А или по маршрут В. Възприемайки поведението на вълна, елементарната частица на светлината, която тръгва от проектора като един неделим фотон, се движи едновременно по двата маршрута А и В.
Звучеше прекалено невероятно, за да е вярно, и Мария Флор се взря в събеседника си в опит да разбере дали има някаква уловка и каква е тя.
— Това е невъзможно!
— Съгласен съм, че е против всякаква логика, но точно това се случва по време на експеримента с двата процепа. Има и предположения като това на Ричард Файнман, че фотонът не минава само по два пътя, а по всички възможни.
— По всички ли? Какво означава това?
— "Всички" означава "всички". Тук се имат предвид както очевидните маршрути — като правата линия между точка А и точка В, така и всички останали възможни. — Той махна с ръка към прозореца. — Например фотонът тръгва от проектора, излиза навън, обикаля два пъти около дървото и после се връща към екрана. Фотонът обикаля Лисабон, Земята, отива на Марс, минава през Юпитер, обикаля навсякъде и после се връща и достига екрана. Допуска се дори, че той пътува назад във времето, връща се до ерата на динозаврите или до възникването на Вселената и после се връща и достига екрана. Класическият маршрут по правата между проектора и екрана е най-вероятен, но не единствен.
— Това… това е научна измислица!
— Изведена от Нобеловия лауреат по физика Ричард Файнман. Нарича се интеграл на движението и ни отвежда до уравнението на Шрьодингер.
— Невероятно!
Историкът предупредително вдигна пръст.
— Само да вметна, че нещата стават още по-странни.
— Какво искаш да кажеш?
Томаш погали светлинния проектор и по устните му затанцува лукава усмивка.