— Ще ти покажа как само чрез наблюдение съзнанието създава част от материята.
XXVIII
Синята картонена чаша с американския орел в ъгъла на масата димеше в очакване Джеймс Кронгард да я вдигне и да отпие от кафето, което си бе взел от машината в посолството. Агентът на ЦРУ в Лисабон следеше внимателно честотата на полицейското радио, но докладваните инциденти нямаха нищо общо с операцията. Той нетърпеливо грабна телефона и набра първия номер от списъка, който Шварц му бе дал.
— Дейвид слуша — отговори мъжки глас от другата страна на линията. — Заел съм позиция в апартамента на заподозрения от около час.
— Някакво раздвижване?
— Нищо.
След като провери пехотинеца, изпратен в апартамента на Томаш, Кронгард се обади и на мъжа, проникнал в Нов лисабонски университет, и получи същия отговор. Агентът, който наблюдаваше фондация "Гулбенкян" докладва, че кабинетът на историка е заключен и тъмен, а охранителите не са го виждали наоколо тази вечер. След като приключи с прозвъняването на мъжете, разположени на ключовите места. Кронгард отново насочи вниманието си към полицейската честота.
— … Патрул 77–64, насочете се към района на "Дамая". Постъпи оплакване за разбит банкомат. Очаквайте инструкции.
— 21, тук патрул 77–64. Получихме съобщението и пътуваме към "Дамая". Посочете улица и номер.
— Прието, патрул 77–64. Улица "Карвальо Араужо", номер…
Това не го интересуваше. Размяна на информация за обикновен инцидент между полицейската централа и патрулната кола, чийто район включваше квартал "Дамая". На Кронгард не му оставаше друго, освен да чака. От агент на ЦРУ, каза си той, се изискваше много търпение и внимание към детайлите, докато чакаше.
Усети движение зад себе си и се обърна.
— Има ли нещо ново, Шварц?
Шефът на охраната на американското посолство в Лисабон поклати глава.
— Свързахме се с всички хотели в града и околностите — каза той. — Нищо. Няма регистрирани гости с имената на бегълците.
— По дяволите! — изруга Кронгард. — Този тип се е изпарил! — Американецът замислено потърка брадичката си. — Може би изобщо не е идвал в Лисабон, отишъл е другаде. — Той се взря в колегата си. — Разшири търсенето към всички хотели и места за настаняване в страната.
Шварц се опули.
— Полудя ли? Имаш ли представа колко хотели и къщи за гости има в цяла Португалия?
— Не ме интересува! — сухо отвърна Кронгард. — Заеми се.
За да не спори повече, агентът обърна гръб и се съсредоточи в компютъра си, като даде да се разбере, че решението е окончателно и в момента има по-важна работа. Шварц изруга през зъби, но знаеше, че няма избор, и се оттегли, за да изпълни заповедта. Трябваше да открият бегълците на всяка цена.
Докато се стараеше да овладее лекото безпокойство, което се прокрадваше в душата му, Кронгард се взря в женското лице на екрана — снимка, която едно от пенсионираните ченгета, наети от него, за да наблюдават "Лугар ду Репоузо", му бе изпратило по имейла. Беше на директорката на старческия дом жената, с която заподозреният бе избягал.
— Бива си я — прошепна той, преценявайки красивото нежно лице, което фотографията бе замразила във времето. — Тази Флор е мацка с главно М.
Жената му напомняше на холивудска актриса. Опита да си спомни името… беше на върха на езика му. Момичето, което партнираше на Ръсел Кроу в "Красив ум"… По дяволите! Как се казваше? Не можа да се сети и бързо се отказа. В крайна сметка нямаше значение. Вероятно директорката вече се бе разделила с беглеца и се връщаше вкъщи.
Осени го идея. Взе телефона и намери номера на пенсионираното ченге, което бе наел в Коимбра. Тъкмо когато щеше да натисне зеления бутон, за да се обади, нещо познато сред разменените реплики на полицейската честота привлече вниманието му.
— … тире 70. Докладвайте дали е открит.
— Потвърждавам. Номерът е същият, продължаваме проверката. Патрул 33–31, потвърдете: марка "Фолксваген", цвят — син?
— Потвърждавам.
— Патрул 33–31, посочете мотив за задържане.
— 21, става въпрос за превозно средство, изоставено на обществено място, с дупки в задното стъкло, вероятно причинени от огнестрелно оръжие, и огъната задна странична врата. Проверете дали превозното средство присъства в регистъра.
— Изчакайте, патрул 33–31.
За огромно разочарование от страна на Кронгард, връзката бе прекъсната.
— Къде, по дяволите? — попита той, бесен, че от разговора между патрула и централата не бе станало ясно онова, което го интересуваше. — Къде е проклетият фолксваген?