Агентът от ЦРУ остана на мястото си, втренчен в радиото. Нямаше съмнение, че португалската полиция бе открила колата на Томаш Нороня, но не бе уточнила мястото. Без тази информация той знаеше само, че беглецът наистина е в Лисабон, което обезсмисляше търсенето му в останалите хотели в страната.
— Шварц! — извика Кронгард, без да помръдне, за да отиде при шефа на охраната, от страх да не изпусне ново включване на полицейската честота, което да му разкрие местоположението на Томаш. — Шварц! Ела тук!
Той чу гласа на колегата си, който му отвърна, но прашенето на радиото му подсказа, че предстои нова полицейска емисия.
— Патрул 33–31, говори 21.
— Слушам, 21. Докладвайте.
— Превозното средство е участвало в катастрофа в Коимбра. Ще се обадя на Еко 31 да изпратят хора на мястото. Потвърдете адреса, 33–31.
— Откритото пространство на ъгъла на булевард "Берн" и площад "Испания". Изчакваме пристигането на колегите.
Като чу адреса, където се намираше синият фолксваген, Кронгард подскочи на стола си, вдигайки победоносно юмрук. Току-що бе разбрал къде се крие Томаш. Открито пространство между булевард "Берн" и площад "Испания" означаваше само едно.
"Гулбенкян".
XXIX
Тревожното недоверие проблесна в очите на Мария Флор.
— Съзнанието създава частично материята само чрез акта на наблюдение?
Този въпрос повтори твърдението на Томаш, което й се струваше толкова дръзко и необикновено, че изискваше безспорни доказателства. Само че монтираният в ъгъла на лабораторията светлинен проектор не беше достатъчен за демонстрацията. Историкът се върна да вземе някакво устройство от една маса и го постави между проектора и екрана, пред пробития кадастрон.
— Този инструмент измерва преминалата през процепите светлина — обясни той, докато приключваше подготовката за новия експеримент. — Сега ще го включа и когато проекторът излъчи светлина, равна на един фотон, измервателният уред ще покаже през кой от двата процепа е преминал. — Историкът показа дисплея на устройството. — Измерването се регистрира тук. Ще ми помогнеш ли, като следиш какво се изписва на екрана?
— Разбира се.
Томаш привърши с монтирането на новата система и я включи. Чу се рязък метален звук.
— Това е от инструмента за засичане на преминаването на фотоните — обясни той. — Кажи сега през кой процеп премина светлината.
Обърна апарата към Мария Флор, така че да вижда дисплея.
— През десния, S2 — отвърна тя. — Сложи ръце на кръста, сякаш го предизвикваше. — Виждаш ли? Противно на това, което каза преди малко, фотонът не премина през двата процепа едновременно…
Томаш не отговори веднага, наблюдавайки проектора, който излъчваше фотони, а устройството засичаше през кой от двата процепа преминават. Всяко замерване бе придружено от металическото жужене и данните се показваха на екрана. Някои светлинни частици минаваха през S1 други — през S2. Приятелката му наблюдаваше с тържествуващо изражение, сякаш за да подчертае, че експериментът опровергава абсурдните твърдения на историка. Според измерванията фотонът не минаваше през двата процепа едновременно, а през един от тях. Въпреки това ученият не се смути. След известно време той махна с ръка към екрана.
— Виждаш ли картината?
За разлика от резултата от предишните експерименти, сега на екрана се виждаха само две ивици.
— Петте ивици изчезнаха — отбеляза изненадано Мария Флор. — Сега са две.
— С други думи, вече нямаме интерференция. Фотоните вече не взаимодействат едни с други или със самите себе си, нали така?
— Да, наистина.
— Сега ще изключа устройството, което засича преминаването на елементарните частици светлина през процепите. — Натисна някакъв бутон и системата престана да работи. Прожекционният екран отново показа десен от пет ивици. Томаш отново включи устройството за замерване на фотони и ивиците отново станаха две. При изключен апарат те обаче се увеличаваха до пет.
— Това е толкова… изключително — призна тя след известно време, докато все още се опитваше да проумее експеримента, който наблюдаваха. — Какво точно става тук? Защо измерването на фотоните променя поведението на светлината? Не разбирам…
Томаш остави кадастронения лист с двата процепа, изключи проектора и измервателното устройство и се взря в нея.
— Това откритие е наистина удивително — заключи той. — Учените осъзнали, че светлината променя природата си в зависимост от типа експеримент, който се провежда с нея, е други думи, в зависимост от това дали процепите са наблюдавани, или не. Когато никой не наблюдава процепите, светлината се държи като вълна. Само че в момента, в който започнем да ги следим, тя се превръща в частица. Сякаш светлината знае дали е наблюдавана.