— Това е невероятно.
— Наистина. Всъщност експериментът с двата процепа показва онази двойственост, описана в принципа на неопределеността. Когато замерваме процепите, ние определяме с голяма точност позицията на даден електрон, но в този случай неговото движение, тоест вълната, изчезва. Когато не замерваме процепите, установяваме точно движението, или вълната, но позицията на електрона остава неопределена — той се намира на много места едновременно. Горе-долу по същото време, когато Хайзенберг въвежда квантовата механика, Ервин Шрьодингер създава уравнение, което засяга същата действителност, но с различна математическа формула. Докато Хайзенберг използвал матричната механика, Шрьодингер прибягнал до механиката на вълните, макар и бързо да си дал сметка, че двете описвали една и съща реалност. Уравнението на Шрьодингер позволява изчисляването на вероятността една вълна да се превърне в частица в определен момент — тази вероятност се нарича вълнова функция.
— А, значи, това е уравнението на Шрьодингер…
Томаш отново взе маркера и бележника и нахвърли няколко символа.
— Това е уравнението на Шрьодингер в една неподвластна на времето версия. — Той посочи втория символ от двете страни на уравнението. — Виждаш ли това? Тук гръцката буква пси е използвана, за да обозначи най-странната характеристика на реалността. — Направи драматична пауза. — Вълновата функция.
Удивеният поглед на Мария Флор се взря в символа на вълновата функция.
— Това наистина ли е символът, който…
Историкът разлисти бележника и намери страницата, на която бе нахвърлил по памет последното съобщение на Франк Белами, и посочи към нарисуваното най-отгоре пси.
— Символът от посланието на Франк Белами. — Томаш довърши изречението й. — Този знак не показва разпване на кръст, както грешно заключиха идиотите от ЦРУ. По-скоро ни препраща към вълновата функция, предвидена от Шрьодингер в прословутото уравнение. Пси е символът, избран да обозначи вълновата функция — решението на уравнението на Шрьодингер, според което един електрон може да се намира на две или повече места едновременно, постановява, че наблюдението частично създава реалността.
— С други думи — предаде се Мария Флор, — Луната и всички други неща във Вселената съществуват само защото има кой да ги наблюдава.
— Най-общо, да. В крайна сметка не само Луната, но и ти, и аз сме до някаква степен вълнови функции.
Директорката на старческия дом се разсмя невярващо.
— Аз? Вълнова функция?
— Разбира се, че всъщност не си, след като съществуваш в макросвета, поради което твоята вълнова функция се е свила. Но на теория защо не?
Мария Флор неопределено махна с ръка пред лицето си.
— Ако бях вълнова функция, как щях да изглеждам? Като облак?
— Вероятно щеше да приличаш на себе си, както си сега. Не забравяй, че вълновата функция ни представя вероятности. Ако на едно място има голяма вълнова функция, това означава, че има голяма вероятност атомът да застане точно там. Може би твоето тяло се е формирало там, където вълновата ти функция е най-голяма. Но пък е възможно някои от частите на тялото ти да са се образували на места, където твоята вълнова функция е била по-малка, кой знае… Всичко е въпрос на вероятности.
Приятелката му се засмя.
— Това е върхът!
— Физиците Брус де Уит и Джон Уилър дори предположили съществуването на вълнова функция на Вселената. Стивън Хокинг продължил тяхната идея с предположението, че Вселената е, както той я нарича, вълнова супер функция — понятие, над което работил заедно с Джеймс Хартъл.
— Самата Вселена ли?
— Защо не? Ако Вселената е гигантска вълнова функция, то тя се намира в суперпозиция и така натрупва всички възможни проявления. Друг физик, Хю Евърет, твърди, че вселенската вълнова супер функция би разрешила квантовите несъответствия, макар и това да изглежда още по-странно. Евърет предположил, че Вселената, намираща се в суперпозиция, постоянно се дели по необикновена скала, създавайки всеки миг милиарди паралелни вселени, като всяка вселена съответства на колапс на вълнова функция. Разбираш ли? Когато процепите се наблюдават, фотонът трябва да избере през кой от двата да премине и в този миг Вселената се разцепва надве. Онова, което смятаме за колапс на вълновата функция, всъщност е разделяне на вълновата функция в множество нови вселени. В една вселена частицата минава през десния процеп, в друга — през левия. Сега да разширим това твърдение до всички квантови ситуации, в които е необходимо да се направи избор. В мегавселената всичко, което е възможно, наистина се случва, но в паралелни вселени.