Той се обърна към пехотинеца, който бе извършил огледа.
— Имаш ли план на помещенията?
Войникът в цивилни дрехи бръкна в джоба на коженото яке и извади сгънат надве лист.
— Заповядайте, сър.
Кронгард го разгъна и разгледа плана на комплекса, като вниманието му бе насочено към вътрешната част и изходите. В този момент чуха гласове и забелязаха двама мъже, които се приближаваха към тях — двамата пехотинци, които Шварц беше изпратил да наблюдават намиращия се наблизо Нов лисабонски университет и апартамента на Томаш. Отрядът, помисли си агентът на ЦРУ, се състоеше от всичко на всичко петима души — той самият, шефът на охраната на посолството и тримата пехотинци.
Напълно достатъчно.
След като всички се събраха, той сгъна плана и го прибра в джоба на палтото си. Направи знак на Шварц, който раздаде на всеки от мъжете по една радиостанция и глок. След като ги получиха, Кронгард се взря в лицата на хората си, кимна към осветената сграда и им даде знак да тръгват.
— Да вървим.
XXXI
— Ама какви ги говориш? — По лицето на Мария Флор бе изписано недоумение от току-що чутото. Този разговор започваше да й се струва нереален. — Бъдещето може да повлияе на миналото? — учуди се тя. Изражението й сякаш се бе превърнало в огромен въпросителен знак. — Що за глупости? В това няма никакъв смисъл! Нормалният ход на времето протича през правата на причина и следствие, където причините винаги принадлежат на миналото, а следствията — на бъдещето. — Тя посочи към светлинния проектор. — Не е възможно този проектор да се строши на парчета и едва след това аз да го запратя към пода. Единствено допустимото е първо аз да го хвърля и след това той да се счупи. Първо се случват причините, после идват последствията от тях. Как може бъдещо събитие да бъде причина за минало последствие? Подобно твърдение предполага… знам ли, пътуване във времето, което е невъзможно! Пълен абсурд!
— Все пак това е, което предполага експериментът с двата процепа. Или поне една от неговите версии.
— Но… как?
Вниманието на Томаш отново бе привлечено от светлинния проектор, кадастрона с двете успоредни резки и фотографската плака, служеща за екран, въпреки че съоръженията бяха изключени.
— Първото, което трябва да разбереш, е, че на микрониво, наречено квантово, нещата се случват по много по-различен начин от този, който сме свикнали да виждаме в макросвета на нашето ежедневие. Вече знаем, че реалността се променя в зависимост от наблюдението и че за да стигнат от точка А до точка Б, без да бъдат наблюдавани, електроните, фотоните и атомите не избират само един път, а всички възможни по едно и също време. През 1996 г. например екип физици успява да постави един-единствен атом на берилия на две места едновременно — точно както се случва с фотоните и електроните, преминаващи през двата процепа. Но били открити и други странни поведения на микроматерията. — Той се подготви да продължи с поредното странно откритие. — В нашето ежедневие нещата се движат в непрекъсната линия. За да напреднем с един метър например, трябва да изминем пътя между две точки. Този въпрос е повдигнат от древногръцкия философ Зенон. Само че учените открили, че в микровселената реалността е непостоянна и частиците скачат от едно състояние в друго, без преди това да преминават през междинно състояние, и от една орбитала в друга, без да има преходна орбитата[30].
Мария Флор го погледна невярващо.
— Как става това?
— Даден електрон не преминава между две състояния или между две орбитали, както би трябвало да се очаква, а прескача мигновено в други състояния или орбитали. Явлението се нарича квантов скок. Забележи, че това не е случаен ефект, а правило на микровселената. Материята на реалността работи с този тип скокове.
— Чувала съм за квантов скок, но никога не съм разбирала какво означава. Обаче се питам дали тези скокове не се дължат по-скоро на неспособността на технологиите да определят междинната орбитала, през която електроните преминават.
— Всъщност много учени си помислили същото в началото — потвърди историкът. — Но сега сме сигурни, че електроните наистина не преминават през междинна орбитала, тя дори не съществува. Няма никаква технологична пречка в наблюденията ни, истината е, че те скачат и го правят мигновено; не съществува никакъв интервал от време, за който да се случва един скок.
— Разбирам.
— Има още нещо странно, което се случва в субатомния свят. Една частица може да стигне от една точка в друга, дори между тях да има непреодолима бариера. Тя скача, дори да няма необходимата енергия, без да минава през бариерата, разбираш ли? В един момент е вътре, а в следващия — вън. Това се нарича тунелен ефект[31]. Сякаш частицата се е промъкнала в тунел и се е появила на друго място.
30
Математическа функция, която описва разпределението и състоянието на даден електрон в един атом, молекула или йон. — Б. пр.
31
Тунелен преход, или тунелен ефект, е квантовомеханичният ефект на преминаване през класически забранено енергийно състояние (енергетична бариера). Процесът е подобен на преминаване през тунел, поради което и се нарича