— Апачи до Команчи 2 — отвърна той, като долепи апарата до устните си. — Нещо ново?
— Да, Апачи. Засякох движение на първия етаж. Лампите светят и ми се стори, че видях някой да наднича през прозореца.
— В кое помещение, Команчи 2?
— Не знам, Апачи. Планът на сградата не е у мен.
Кронгард изсумтя. Планът бе останал у него. Погледна часовника си. Минаваше полунощ и не му изглеждаше нормално някой да се разхожда във фондацията в този час, още повече че концертът в голямата зала бе приключил. Щом някъде светеше и хора надзъртаха през прозорците, това трябваше да се провери.
— Команчи 2, къде е мястото?
— На първия етаж, на ъгъла от югоизточната страна.
Кронгард натисна останалите бутони, за да се свърже и с другите членове на екипа.
— Бъфало, Команчи 1, Команчи 2 и Команчи 3 — повика ги той. — Заемете позиции.
След като даде указания за готовност, агентът на ЦРУ приклекна в тревата и разтвори плановете на сградата. Включи фенерчето си и заразглежда чертежа на първия етаж на седалището на фондацията. Намери югоизточната част и ъгловото помещение. Залата с впечатляващи размери бе обозначена като лабораторията на Научния институт "Гулбенкян". Там бе забелязано движение, а Томаш беше учен. Това можеше да означава само едно. Мъжът отново извади радиостанцията и натисна всички бутони, за да се обади на хората си.
— Лабораторията — заяви той. — Заподозреният се намира в лабораторията!
XXXIII
Истината е, че Мария Флор остана буквално стъписана от невероятното и сложно обяснение за поведението на материята на елементарно ниво. Беше стигнала до момента, в който, макар да започваше да разбира, че Вселената представлява много по-необикновена реалност, отколкото някога бе предполагала, вече нищо друго не можеше да я изненада. Но тя все пак не бе забравила основния въпрос, от който бе започнал целият разговор.
— Всичко, което ми разказа, наистина е много интересно и малко стряскащо, особено поради факта че очевидно не става дума за езотерични фантасмагории, а за наука — призна тя. — Само че нищо от това не изяснява въпроса, който ни интересува, права ли съм?
— За какво говориш?
— За посланието, оставено от онзи директор на ЦРУ, Томаш. Защо в момента на смъртта си е решил да изобрази знака за вълнова функция от уравнението на Шрьодингер с препратка към твоето име като ключ? Ключ към какво?
Това бяха два отлични въпроса. Историкът се отпусна на един стол с пълното съзнание, че това са основните проблеми, които, ако не искаше да продължи живота на беглец, трябваше бързо да разреши.
— Ами… — заекна той, размишлявайки върху въпроса. — Все още не ми е много ясно. Струва си да разгледаме загадката и да обобщим какво знаем до момента. Може би така ще разберем какво се е въртяло в главата на Белами.
Мария Флор седна до Томаш, наблюдавайки как той разгръща бележника си. Прехвърляше листовете, докато откри страницата със съобщението на покойния директор на дирекция "Наука и технологии" в ЦРУ.
— Вече знаем, че това е пси — отбеляза делово жената, посочвайки огромното 
, изрисувано в горната част. — Знакът за изобразяване на вълновата функция в уравнението на Шрьодингер.
Показалецът на Томаш настойчиво почука по огромната рисунка на буквата пси, за да подчертае значението й.
— Знаеш ли, че пси е много повече от обикновен символ и Франк Белами прекрасно е разбирал това. Вълновата функция, изобразена с пси, описва заобикалящия ни свят, преди да бъде наблюдаван, като ни дава ясна картина и подробна спецификация на онази ивица между съществуващото и несъществуващото, която Айнщайн описва като фантасмагорично поле. Пси е онова, което е съществувало, преди да съществува грубата материя на нещата, виртуалната реалност, преди да стане действителна, това е вълната, а не частицата. Или казано по друг начин, пси е духът на реалността.
— Добре, но то не съществува самостоятелно. Да не забравяме, че вълновата функция, която пси изобразява, е решението на уравнението на Шрьодингер, нали така?
— Разбира се. Работата е там, че вълновата функция описва не само субатомните, атомните и молекулните системи на квантовия свят преди акта на наблюдение, но и макросистемите, които са навсякъде около нас, и вероятно цялата Вселена.
— Приказките за това, че аз и луната сме вълнова функция — подхвърли Мария Флор. — Само че ако се замислим, важното в думите ти се отнася до поведението на материята на микрониво, права ли съм? — Направи неопределен жест във въздуха.