Апаратът отговори с две секундно пращене.
— Гнездо вика Сокол 1. Бихте ли повторили? Край.
Информацията беше толкова невероятна, че шефовете в централата за сигурност очевидно не можеха да повярват на думите, които току-що бяха чули.
— Намерихме тяло в ATLAS и инструмент за пробиване при високи температури близо до мястото, където е хелиевият теч. В ръката на трупа има лист с изписано на него име. Подозирам, че ни насочва към убиеца. Край.
Този път пращенето продължи повече от десет секунди. Явно мъжете в централата за сигурност обсъждаха чутото.
— Гнездо вика Сокол 1 — отвърнаха накрая. — Мисията ви е изпълнена. Незабавно се върнете в Гнездото за debriefing[13] Искаме пълен доклад. Ще изпратим пожарникарите да спрат теча на хелий и да изнесат тялото. Детекторът и цялото помещение на ATLAS ще бъдат запечатани до следваща заповед. Край.
Двамата охранители погледнаха трупа за последен път и се обърнаха, за да напуснат възможно най-бързо опасното място. Отново заобиколиха огромната циркулярна "лопата" на външния мюонен детектор, този път от другата страна, и потънаха в тунела, водещ до вратата, през която бяха дошли преди половин час.
По пътя Жан-Клод си припомни сутрешния инцидент във фоайето на комплекса и чувството, което бе изпитал, когато разбра, че нахлулият в сградата старец е важен човек в ЦРУ.
— Който и да е този Томаш Нороня — прошепна той с крива усмивка, — ЦРУ ще го погне с всички сили.
Но той знаеше, че това не е негов проблем. Сви рамене и забърза крачка. Колкото по-скоро се измъкнеха оттам, толкова по-добре.
I
Върховете на тревата блестяха на слънцето като същински съзвездия от диаманти, искрящи на чистата утринна светлина след ситния дъждец. Мъжът със зелените блестящи очи безгрижно пресече тревата със служебно куфарче в ръка и влезе в модерната сграда на фондация "Калуст Гулбенкян", като си тананикаше някаква мелодия, която бе чул по радиото. След като весело кимна на служителите на рецепцията, той се отправи към един кабинет в дъното на фоайето. Отвори вратата и завари секретарката си да пише нещо на компютъра.
— Здравей, Албертина! Върнах се.
Секретарката вдигна поглед от монитора и се взря в новодошлия.
— Професор Нороня! Добре ли пътувахте?
— Разбира се — отговори Томаш Нороня и се отправи към миниатюрната стая, в която упражняваше длъжността на научен консултант на фондацията. — Върнах се в Лисабон по-рано, пристигнах вчера следобед и така успях да избегна стачката на испанските ръководители на полети. На косъм бях!
— Как беше в Женева? Голям студ?
Историкът пъхна ръка в джоба си.
— Замръзнах — каза той, подавайки една червена кутия на секретарката. — Донесох ви малко шоколад.
Албертина взе подаръка и се усмихна.
— Професоре! Познавате ме добре. Но за бога, нямаше нужда да си правите труда…
Томаш остави куфарчето до писалището си.
— Стига, не представляваше трудност ни най-малко — каза той, окачвайки палтото си на закачалката до прозореца. Обърна се и надникна през вратата. — Нещо ново?
Това бе служебен въпрос, затова секретарката веднага доби професионален вид и разлисти тефтерчето си.
— Да, обадиха се от Нов лисабонски университет. Обясних им, че пътувате, и ще се обадят отново утре. Не казаха по каква причина ви търсят.
Томаш едва сдържа усмивката си.
— Няма и нужда. Тези типове ме преследват, за да разберат дали ще се върна в университета…
— И добре правят според мен — заключи Албертина. — Къде се е чуло и видяло учен от вашия ранг, един от най-добрите криптоаналитици в света и професор по не знам колко древни езика и така нататък, да не преподава в университет? Истинско престъпление, казвам ви!
Историкът не искаше да продължава този разговор.
Издърпа стола си, седна и включи компютъра.
— Нещо друго, освен телефонното обаждане?
— Инженер Феро иска да говори с вас в три следобед — съобщи тя — относно покупката, за която пътувахте до Женева. — Албертина му хвърли любопитен поглед. — Открихте ли каквото търсихте?
Томаш се наведе и вдигна служебното куфарче, което бе оставил до писалището.
— Да. Тук е.
Секретарката настойчиво се взря в куфарчето. Изгаряше от любопитство.
— Наистина ли? Може ли да погледна?