— Нищо не съм правил с момичето — побърза да уточни той, страхувайки се да не е нарушил някакъв правилник или кодекс за поведение. — Аз просто…
— Дженифър Конъли ли? — Мъжът от ЦРУ сравни наум лицето на актрисата със снимката на директорката на старческия дом, която пенсионираният полицай от Криминална полиция му бе изпратил по имейла преди няколко часа. Това име се бе опитвал да си спомни — актрисата, партнирала на Ръсел Кроу в "Красив ум". Сърцето му прескочи, когато осъзна истината. — Това е той! Той е!
— Той ли? Кой?
— Заподозреният! — извика той, внезапно развълнуван. — Мъжът, когото търсим! По дяволите! — Хвана войника за раменете и силно го разтърси. — Накъде тръгна?
Пехотинецът го изгледа изненадано, без да разбира какво става.
— Опасявам се, че сте се объркали, сър — изясни той. — Говоря за една госпожа, която прилича на…
— Мъжът с нея е нашият заподозрян, идиот такъв! — прекъсна го Кронгард, защото нямаше време за губене. — Сега разбираш ли? Накъде тръгна?
След като най-накрая схвана реакцията на събеседника си, войникът вдигна ръка към малкото открито пространство от другата страна на улицата, където Томаш бе паркирал синия фолксваген.
XXXIX
Щеше му се да я прегръща още. Изваяните ханш и бедра на Мария Флор сякаш бяха създадени, за да бъде долепено тялото й до неговото. Томаш я пусна с неохота едва когато стигнаха до паркинга и вече нямаше оправдание да продължи да я притиска към себе си. Намери фолксвагена паркиран там, където го бе оставил, но тъкмо когато щеше да се отправи към колата, забеляза полицай наблизо. Нещо в поведението на униформения му подсказа, че между него и колата има някаква връзка, затова смени посоката и продължи пътя си, сякаш просто минаваше наоколо.
— Какво има? — учуди се приятелката му, без да разбира какво става. — Не отиваме ли при колата ти?
— Шшт! — прошепна историкът, посочвайки с поглед полицая. — Внимавай.
Като видя мъжа, Мария Флор схвана проблема и също влезе в роля. Отминаха паркинга и прекосиха площад "Испания", внимателно наблюдавайки трафика. Видяха такси и вдигнаха ръце, за да го спрат. Колата спря, те се пъхнаха на задната седалка и Томаш даде адрес на шофьора.
— Кеят "Содре", моля.
Таксито потегли и директорката хвърли въпросителен поглед към Томаш.
— Защо кеят "Содре"? — попита тя. — Да не би да хващаме влака за Кашкайш?
Томаш погледна встрани, избягвайки погледа й.
— Там има няколко от онези съмнителни хотели, където проститутките водят клиентите си. Евтини са и не искат документ за самоличност. — Засрамено сви рамене. — Прощавай, но нямаме друг избор…
Мария Флор зяпна от изненада.
— Ще бъде чудна нощ, а? — отбеляза иронично тя, след като се съвзе. — Виж какво, да не си посмял да се възползваш, ясно? Онази целувки до фондацията… Това мина само защото ме хвана неподготвена и заради обстоятелствата. Да ти е ясно, че не искам да се възползваш с подобни изпълнения в никакъв случай, чу ли?
Историкът бе самата невинност.
— Аз? Да се възползвам? — Престори се на обиден. — Флор, наистина ли смяташ, че съм способен на подобно нещо?
— На това и много повече — отвърна тя, вдигайки пръст, сякаш искаше да го предупреди. — Не си и помисляй да повториш играта. Веднъж ме покани на вечеря, прекарахме приятно и станахме приятели. Много хубаво. Но това е всичко. — Направи жест с ръка във въздуха. — Ако сега съм тук с теб, то е, защото трябва да ти помогна в труден момент. Затова не злоупотребявай, ясно? — Поклати глава. — Освен това вече не знам дали постъпих добре, като се замесих в това приключение с теб. Живеех си спокойно в моето кътче в Коимбра, а сега тичам след теб, докато ни преследват някакви въоръжени, и ти ме водиш в хотел за проститутки. Вече не ми се струва забавно. Не искам да се възползваш и да си позволяваш волности с мен. Ясно ли се изразих?
— Пределно ясно.
Таксито ги остави в една уличка зад кея "Содре" с долнопробни барове и нощни клубове наоколо. Предпазливо прекосиха улицата, избягвайки пияниците, които залитаха по тротоара, и разни мъже, сграбчили кльощави жени с намазани с грим лица. По средата на улицата съзряха неугледен мотел с неонова табела, на която пишеше "Дворецът на мечтите", и се отправиха натам.
Потискащата атмосфера на фоайето се подсилваше от мръсната и оскъдна мебелировка. На рецепцията ги посрещна дебела жена с цигара между устните, ухаеща на евтин парфюм. Обслужи ги равнодушно, без да задава въпроси. Томаш плати предварително и рецепционистката вяло му подаде един ръждясал ключ.
— Стая 206 — съобщи тя. Вторият етаж, третата врата вдясно. Тръбата на душа е повредена, но не мисля, че ще е проблем.