След като пусна Томаш, Жорже я огледа одобрително.
— Еха, приятелят ми Томаш е в добра компания! — възкликна той и целуна Мария Флор. — Приятно ми е. Вече бе време този младеж да улегне отново и да си намери сериозно гадже.
— Ние сме само приятели — поправи го Томаш и се изчерви. Той се обърна към нея и представи мъжа от рецепцията. — С Жорже бяхме колеги в Нов лисабонски университет. Сега специализира математика с приложение в компютърното програмиране. И понеже знам, че е в Джорджтаунския университет, му се обадих, преди да тръгнем, с молба да ни намери местенце за спане. Жорже обеща да ни уреди луксозен апартамент в университетския кампус.
— По-скоро дискретна стаичка — разсмя се той и пое багажа на Мария Флор. — Имам един колега финландец, който отиде до Калифорния за две седмици и ми остави ключа от стаята си, за да поливам цветята. И тъй като Томаш ми обясни, че ще останете само няколко дни, реших да ви я дам.
— Той няма ли да се ядоса?
— Напротив, щом някой полива цветята, той ще е доволен. — Докато ги развеждаше из университета, Жорже се обърна назад и им намигна. — А ако оставите и малко парички за подслона, още по-добре.
Като добър домакин, португалският математик ги заведе до жилищната част на университетския кампус. Стаята на финландеца бе малка като кутийка, на първия етаж, с буков паркет и мебели от дъбово дърво. Имаше и легло, малка работна маса с компютър и миниатюрна баня без вана, само с душ. Няколко червени орхидеи, подредени в цветарник на парапета на прозореца, придаваха на обстановката леко екзотичен вид.
— Не е зле — отбеляза Мария Флор. Хвърли поглед към Томаш и посочи към паркета, решена да раздели територията още в началото. — А ти, както обикновено, ще спиш на пода.
Отидоха да вечерят в столовата на университетския кампус. Като се настани на сервираната маса, Томаш забеляза, че храната приличаше на пластмасова, и се зачуди дали отсега нататък не би било по-добре да се хранят в ресторантчетата в Джорджтаун.
Бързо отхвърли тази идея. Не бяха дошли в Америка заради храната, а за да разкрият загадката, която Франк Белами бе доверил на Томаш, и по този начин да разсеят съмненията, които падаха върху него. Знаеше, че колкото по-бързо разрешаха проблема, толкова по-добре, имайки предвид, че времето беше срещу тях — с всеки следващ час, прекаран в тази страна, рискът да ги намерят, растеше.
— Кажи, приятел — заговори Жорже, когато започнаха да се хранят. — Кога се връщаш в университета?
— Зависи какво ще се случи тук.
Приятелят му повдигна вежди, не разбирайки отговора.
— Какво искаш да кажеш?
Историкът си пое дълбоко дъх, събирайки кураж да признае истината пред стария си колега. Разказа му набързо какво се бе случило от завръщането му от Женева досега. Ролята на ЦРУ и престрелката в Коимбра изглеждаха толкова невероятни, че домакинът се усъмни в истинността на историята. Убедителните думи на Мария Флор обаче и донякъде страхът, с който тя потвърди всички подробности, разсеяха съмненията.
— Слушай, Жорже, нуждая се от помощта ти — каза Томаш, когато трябваше да разясни плановете си, довели го в Америка. — Ти все още си цар на информатиката, нали така?
Математикът се разсмя.
— Шегуваш ли се? Не забравяй, че специализирам математика и темата ми е свързана именно с програмиране. Знам всичко, свързано с информатиката, приятел.
— Можеш ли да проникнеш във високо защитена мрежа?
— Мога да направя всичко, което е възможно да бъде направено — гарантира самонадеяно той. — Не забравяй, че като млад проникнах в информационната система на индонезийското правителство и пуснах вирус. — Той шумно се разсмя. — Помниш ли?
— Имаше връзка с Източен Тимор, прав ли съм?
— Вирусът показваше надпис Free East Timor, you motherfuckers![36]. — Последва нов изблик на смях. — Ех, как съм се смял! Искаше ми се да видя лицата на онези типове!
Смехът на Жорже бе толкова заразителен, че двамата му събеседници също се развеселиха.
Когато настроенията се успокоиха, Томаш реши, че е настъпил моментът да разкрие картите си.
— Можеш ли да направиш същото с добре защитена мрежа тук в Америка?
— Да пусна вирус с надпис "Освободете Източен Тимор"? Защо? Доколкото ми е известно, тази страна вече е свободна…
— Не говоря за това, глупави ми приятелю — поправи го новодошлият. — Интересува ме дали можеш да проникнеш тайно във високо защитена система, да откраднеш конфиденциална информация и да се измъкнеш, без никой да забележи. Знаеш ли как става това?