Въпросът предизвика недоверчив поглед от страна на Жорже.
— За каква система става дума?
Историкът се задави, сякаш споменаването на идеята само по себе си беше пълна лудост.
— ЦРУ.
На масата се възцари тишина. Математикът изгледа Томаш, после Мария Флор и накрая отново Томаш.
Очаквателните погледи на двамата гости потвърждаваха, че говореха сериозно.
— Да не си откачил, приятел! — възкликна Жорже, поклати глава и докосна с пръст слепоочието си. — Луд за връзване!
Томаш обаче го познаваше от години и знаеше кои клавиши да натисне, за да го накара да действа против онова, което му диктуваха предпазливостта и елементарното чувство за мярка.
— Разбирам — прошепна той, облягайки се назад, сякаш се отказва от плана. — Не можеш.
— Кой е казал това? — възрази математикът със засегнато самолюбие. — Разбира се, че мога! Вече ти казах, че що се отнася до информатика, мога да направя всичко, което е възможно да бъде направено. Дори Бил Гейтс няма да може да ме спре!
— Значи, ти липсва кураж…
— Какво намекваш? Че съм страхливец?
— Не искам да кажа това, просто е необходимо да имаш…
— Имам!
В този миг историкът разбра, че може да разчита на колегата си. Трябваше само да го обработи внимателно и умно, за да получи онова, от което се нуждаеше.
— Тогава не разбирам — възкликна той с престорено учудване. — Ако знаеш как тайно да влезеш в информационната система на ЦРУ и не те е страх, тогава какъв е проблемът?
Домакинът разбра, че са го хванали натясно.
— Ами… все пак не говорим за каква да е мрежа, както сигурно предполагаш. Системите за сигурност на ЦРУ несъмнено са много усъвършенствани, криптирането е сложно, вероятно са сложили и уловки и…
— И ти не можеш да го направиш.
— Вече ти казах, че мога. Но трябва да знаеш, че си имаме работа с мрежата на ЦРУ. Ако разберат, че някой се опитва да проникне в системата им, имат средства да разберат кой е. Не ми се иска тези типове да почукат на вратата ми…
— Ти си математик, специализираш програмиране и си искал да тестваш защитата на мрежата им. Не твърдя, че няма да досаждат, но имаш добро извинение. Ще кажеш, че си го направил с цел проучване за тезата си…
Жорже прехапа долната си устна, докато обмисляше предложението.
— Идеята не е лоша — реши той. — В работата ми наистина има глава, посветена на сигурността на информационните мрежи, и съм сигурен, че моят координатор ще потвърди, че тест на системата на ЦРУ е отличен, макар и спорен, експеримент в сферата на научното изследване, което правя. — Математикът се намръщи. — Само че тези типове няма да приемат подобно извинение, приятел. И ако ме хванат, рискувам да прекарам няколко годинки в затвора…
— Как ще те хванат?
— Достатъчно е да засекат компютъра, от който се опитвам да проникна в системата.
— Знаеш, че можеш да покриеш следите.
— Разбира се, но не забравяй, че говорим за ЦРУ. Тези типове имат хора и средства, за да намерят и идентифицират всеки натрапник. — Жорже се облегна назад, готов да откаже предложението. — Не, рискът е прекалено голям.
— Има и друг начин да го направим. Ами ако атакуваме от друг компютър?
Предложението предизвика колебание у математика. Обмисли ситуацията и накрая, убеден, кимна утвърдително.
— При това положение смятам, че може — съгласи се той. — Наистина може да стане.
Това искаше да чуе Томаш. Скочи на крака и посочи към вратата на столовата.
— Време е да атакуваме ЦРУ.
XLII
Алармената лампичка на екрана привлече вниманието на Дон Снайдър точно когато, с крака, качени върху бюрото, захапваше парче от пицата, поръчана за вечеря. Заинтригуван, той се изправи на стола, остави храната в кутията, облиза пръсти и се наведе над монитора, за да разбере какво става.
— What the fuck?[37] — изруга тихо той, докато се опитваше да разгадае мигащата линия на екрана. — Какво е това?
Съобщението беше от онези предупреждения, които Снайдър не можеше да пренебрегне. Работеше в Националната служба за тайни операции към ЦРУ от петнадесет години като анализатор по антитерористичните въпроси и сигналът, изпратен до компютъра му, бе свързан именно със съответната информация, която би могла да даде съществена следа. Може би нови сведения за вчерашния атентат в Триполи?
Кликна върху предупредителната икона и бе отпратен към портал с ограничен достъп. Въведе паролата си и поверителната уебстраница изпълни екрана. Прочете текста и се консултира с още два сайта, за да потвърди информацията, прецени нивото на приоритет за агентите, натоварени с разследването, и убеден, че е открил нещо важно, разпечата страниците.