Събра страниците, избълвани от принтера, хукна по коридора и спря чак пред кабинета на шефа на Националната служба за тайни операции.
— Трябва да говоря с мистър Фъч.
Секретарката пишеше някакво писмо на компютъра и дори не вдигна поглед.
— Опасявам се, че господин директорът е в среща — отвърна механично тя. — Елате пак след…
— Трябва да говоря с него сега.
Вече ви казах, че…
Като видя, че секретарката не му помага, той отвори вратата на кабинета и надникна вътре. Шефът му седеше на една маса заедно с хората от екипа, натоварен да събира сведения за атентата в Триполи.
Като чу отварянето на вратата, Фъч се обърна и се взря в неканения гост.
— По дяволите, Дон, не виждаш ли, че съм зает?
Секретарката се втурна към вратата и се опита да издърпа анализатора навън.
— Извинете, директоре — каза тя със смутена усмивка. — Казах му, че има събрание, но той…
Снайдър я избута и размаха листовете от принтера.
— Пристигна информация, която може да се окаже важна, сър.
— Има ли нещо общо с атентата в Триполи?
Неканеният гост поклати глава.
— Не, сър — призна той. — Но имам сведения, които биха ни насочили към "Квантово око".
Секретарката се върна на поста си и отново се опита да издърпа Снайдър навън.
— Ако обичате, излезте — настоя тя. — Не виждате ли, че…
Щом подчиненият му спомена за проекта на Франк Белами, който никой не можа да открие в "Наука и технологии", Фъч вдигна ръка, за да я спре.
— Оставете го — нареди той, като стана от мястото си начело на конферентната маса и се отправи към анализатора по антитерористичните въпроси. — Спомена "Квантово око", Дон. Какво се е случило?
След като изгледа победоносно секретарката, която се оттегли с мърморене, Снайдър подаде листовете на шефа си.
— Получих сигнал от системата преди минути, сър — обясни той. — След рутинна проверка на системата за обмен на информация с базата данни на Имиграционна и митническа служба програмата засече нещо. — Той показа единия от документите. — Това е сигнал за влизане в страната на заподозрян, който, както разбрах, би могъл да има нещо общо с изчезването на "Квантово око". — Размаха друг лист. — Това е заглавната страница на оперативното досие за издирване на проекта, което аз не мога да видя, но забелязах, че достъпът е възможен само на ниво директор. Не знам дали съм прав, но веднага се досетих, че въпросът е изключително важен.
— Правилно — потвърди Фъч. — Само аз и още няколко души имаме достъп до това досие. И какво?
Анализаторът показа третия лист.
— Това е списък, изготвен от Имиграционна и митническа служба на влезлите лица в страната през летище "Дълес" днес, сър. Предлагам ви да хвърлите един поглед на името на двадесет и третия ред.
Шефът на Националната служба за тайни операции преброи имената и се взря в посочените сведения.
— I’ll be damned![38] — възкликна смаяно той.
Вдигна поглед към подчинения си.
— Списъкът от днес ли е?
— Тъй вярно, сър.
Хари Фъч се изправи и се разсмя.
— Направо не е за вярване. Проклетият Томас Нороня е в Америка.
XLIII
Новите пакети, които Томаш носеше на излизане от магазина за компютри в центъра на Джорджтаун, носеха етикети на популярни марки електроника. Върна се в университетския кампус с две кутии под мишница, влезе в стаята и завари Мария Флор да спи, изтегната на леглото. Тихо затвори вратата и отиде в стаята на приятеля си, която се намираше през две врати по коридора. Звънна на звънеца и Жорже веднага отвори.
— Донесох два лаптопа — обяви историкът, показвайки двете кутии, с които се бе сдобил в магазина. — Надявам се да стигнат.
Разопаковаха компютрите, включиха ги и инсталираха основните програми. Подготовката на машините за работа отне един час, през който двамата почти не размениха и дума, ако не се броеше някое и друго техническо уточнение. Когато приключиха, огледаха светещите екрани и се подготвиха за начало на операцията.
— Ами приятелката ти? — попита Жорже, сякаш чак сега забеляза, че някой липсва. — Няма ли да дойде?
— Умираше за сън и си легна. Знаеш как е, тук е едва десет, но в Португалия минава три часът сутринта.
— Да, часовата разлика прецаква всичко…
От този момент нататък математикът пое нещата в свои ръце. След като изрази съжаление за отсъствието на Мария Флор, която описа като "жена, способна да съживи дори мъртвец", той съсредоточено се залови за работа. Свърза се към интернет, отвори някакъв странен линк и започна да действа.