— Сега работиш с другия компютър?
— Правилно — отвърна математикът. — Манипулирах системата на ЦРУ по такъв начин, че я накарах да изпрати xterm към втория ни компютър. Тоест вместо ние да се свързваме към мрежата на ЦРУ, тяхната система осъществява връзка с нас. Гениално, нали?
Жорже махна помпозно с ръка и като истински илюзионист, който току-що бе провел своя магически номер, показа екрана на втория лаптоп. Екранът се изпълни с редове, които на пръв поглед изглеждаха неразбираеми.
adm: x:4:4:Admin:/var/adm:
orion: x:1002:10:Christopher
Adams:/usr/users/cadams:/usr/ace/sdschell
monty: x:1004:101:Monty
Haymes:/usr/users/monty:/bin/sh
— Какво е това?
— Линукс[42] архив с пароли — отговори Жорже. — Всеки ред съдържа име на човек с акаунт в системата на ЦРУ.
Томаш се облещи. Това бе неговият шанс да измъкне от системата онова, което искаше.
— Търси ред с името Франк Белами.
Математикът отново затрака по клавиатурата и скоро на страницата от системата на ЦРУ се появи друг списък.
bella_y: x:1139:101: Frank
Bellamy: usr/users/bella_y:/usr/ace/sdschell
— По дяволите!
— Какво има?
Жорже посочи последната дума на втория ред.
— Виждаш ли това sdschel? Потребителите с такова обозначение имат допълнителна защита с RSA SecureID — устройство, което генерира поредица от шест цифри, които се сменят на всеки шейсет секунди. Няма такава досада…
— Има ли начин да се пробие?
— Трябва да въведем шестте цифри, генерирани от устройството на всяка минута и паролата на потребителя. — Математикът се намръщи. — Няма да е лесно, приятел.
— Но е възможно?
Жорже прехапа долната си устна, обмисляйки задачата.
— Паролата е избрана от потребителя или е дадена от Агенцията. Първата възможност не представлява особен проблем, тъй като хората обикновено избират за пароли понятия, които познават. При втория вариант ситуацията става сложна, тъй като става въпрос за произволни пароли, трудни за запомняне от потребителите, но и по-сигурни. Но щом си имаме работа с ЦРУ, които стават параноични на тема сигурност, бих казал, че са заложили на втория вариант.
— Само че Белами бе вече на възраст, не знам дали би имал търпението да помни сложни пароли…
Математикът обмисли забележката.
— В такъв случай е възможно да са направили изключение. — Съсредоточи се отново върху изображенията на монитора и зададе още няколко команди. — Ще потърся сведения относно живота му като дата на раждане, годишнина от сватбата и подобни, за да ги пробвам като парола. Може да извадим късмет и да уцелим правилната.
Жорже затрака по клавиатурата в прилив на ентусиазъм в търсене на лична информация за Белами, която да му помогне да отгатне паролата му. Процедурата бе бавна и скучна и Томаш полегна за малко на леглото на приятеля си, докато чакаше резултатите. Клепачите му отново натежаха и неспособен да се противопостави, той усети, че се отпуска и потъва в сън.
Сънува Мария Флор. Искаше да я хване, а тя бягаше от него по пътеката в самолет. След това те се озоваха качени на небостъргач в Ню Йорк, разхождаха се върху балюстрадата на терасата. Изведнъж тя падна и паникьосан, Томаш се наведе над бездната, крещейки през sniffer[43] и…
— Sniffer.
Историкът внезапно се събуди и завари приятеля си прав до компютъра, с тревожен поглед и отбранителна поза.
— Какво… — заекна Томаш. — Какво става?
Жорже бързо затрака по клавиатурата и след няколко секунди компютърът се изключи.
— Някакъв sniffer ме засече!
Все още объркан в полусънното си състояние, в което виденията и реалността сякаш се сливаха, Томаш не разбра какво се случва и какво иска да каже приятелят му.
— Някакъв какво?
— Sniffer, човече! — изстреля нервно приятелят му. — Администратор в системата на ЦРУ е разбрал за пробива в системата и ни изпрати sniffer, за да разбере кои сме. — Въздъхна шумно от облекчение. — За щастие, имам програма, която го прихваща, иначе бях загубен. — Той се намръщи, сякаш още бе рано да се успокоява. — Все пак не знам… Дано да съм го хванал навреме…
Томаш вече се разсъни напълно.
— Дори и да са те засекли, ще се натъкнат само на прокси сървъра — припомни той. — Дори да преодолеят тази първа мярка за сигурност, ще се сблъскат с мрежата TOR. Освен това, ако успеят да преминат през тези препятствия, не могат да стигнат до нашия лаптоп, защото използваме програма, която работи без IP. И дори, при някакъв абсурден сценарий, да ни открият, ще разберат, че те са се свързали към нас. Всъщност, ако достигнат до този лаптоп, няма нищо, което да ги насочи съм теб, нали така? Аз го купих. Затова бъди спокоен.
42
LINUX — название на операционна система, създадена на базата на популярната в миналото друга операционна система UNIX. — Б. пр.
43