Жорже си пое дълбоко дъх.
— Така е, прав си.
Историкът погледна часовника си. Беше три през нощта. Бе поспал малко, но имаше нужда от още сън. Стана от леглото и отиде при приятеля си.
— Е? Намери ли нещо?
— Да. Открих паролата на Белами — датата на раждане, но отзад напред. Нещо елементарно и лесно за разбиване, както добре виждаш. Много хора допускат грешката да ползват лични данни за…
— Това не ни интересува — прекъсна го нетърпеливо Томаш, който копнееше да си легне. — Искам да знам дали успя да измъкнеш нещо, което може да ми е полезно.
На пръв поглед изражението на Жорже не вдъхваше много кураж. Не изглеждаше особено обнадежден.
— Не много — призна накрая той. — Само обща информация. Когато започнах да ровя из кореспонденцията им, се появи снифърът и трябваше да прекратя търсенето.
Новините наистина не го зарадваха.
— По дяволите! — ядоса се Томаш, вдигайки безпомощно ръце. — Толкова труд за нищо!
Математикът изглеждаше притеснен.
— Прощавай, но наистина нямах време за повече.
Историкът унило въздъхна и забеляза записките на Жорже върху бюрото.
— Какво е това?
— Малкото, което успях да събера — отвърна той, подавайки му листа, на който бе записал някои сведения. — Информацията включва номера на мобилния телефон на Белами, адреса, малко разпечатки от банковата сметка и една сметка за ток.
— Само това?
— Опасявам се, че да — потвърди той. — Знам, че е малко, но това имаме. — Жорже погледна въпросително приятеля си. — Какво смяташ да правиш?
Томаш взе листа със записките на математика, извадени от сайта на ЦРУ. Погледът му попадна на адреса и на лицето му грейна загадъчна усмивка.
— Да отида в дома му.
XLIV
Едва оставил вестника върху бюрото, когато тази сутрин пристигна в кабинета си в Лангли за поредния работен ден, Дон Снайдър, верен на навиците си, веднага се отправи към автомата в коридора на дирекция "Контратероризъм", за да си вземе кафе и мъфин. Жена му неведнъж му бе казвала, че това не може да се нарече закуска, че трябва да наблегне на плодове и салата, да следи холестерола, триглицеридите и всички тези глупости. Постоянно му натякваше, но той обичаше именно храната, която сега се готвеше да изяде. Нима има нещо по-хубаво от това да започнеш деня с горещо кафе и мъфин?
Седна на бюрото си и включи компютъра, докато дъвчеше шоколадовото кексче. Ммм… вкуснотия, помисли си той, наслаждавайки се на момента със затворени очи. Отвори ги и забеляза, че до клавиатурата имаше някакви документи. Най-отгоре лежеше досие с последна информация около атентата в Триполи, а под него — тънка и невзрачна жълта папка. Прегледа досието и разбра, че сведенията, изпратени в Лангли от агентите на терен, не бяха нищо повече от спекулация. Повечето се отнасяха до въоръжението на либийската армия, което в разгара на революцията бе попаднало в ръцете на ислямските екстремисти за зверските им операции в други африкански страни и Средния изток като Мали, Ирак, Сирия и други горещи точки.
— По дяволите! — измърмори, докато преглъщаше последната хапка от мъфина, ядосан заради липсата на напредък в събирането на данни за атентата. — Какво им става на тия хора? Нуждаем се от конкретна информация, а не от догадки и изтъкване на очевидното.
За да не се дразни повече, той остави досието настрани и отвори жълтата папка. Тя съдържаше документ от две страници, който колегите от отдел "Информатика" му бяха оставили през нощта. Прочете текста и заинтригуван, отвори чекмеджето, за да провери събраните материали от сигнала, който бе получил снощи. Няма съмнение, заключи той. Двата случая изглеждаха свързани. Помисли малко и му хрумна идея. Остави чашата с кафе, затрака по клавиатурата и отвори една страница, за да провери номерата на покупките. Въведе име и зачака. Появиха се след няколко секунди.
— По дяволите!
Без да губи време, той скочи и изхвърча по коридора до кабинета на директора. Секретарката на шефа на Националната служба за тайни операции не се зарадва да го види. Още не бе забравила снощната случка, но този път не възрази. Обади се в кабинета да съобщи за посетителя и без да го удостои и с една думичка, му направи знак да влезе.
Анализаторът по контратерористичните въпроси отвори вратата и надникна вътре.