— Може ли да вляза, сър?
Хари Фъч се бе настанил в креслото си, четейки сутрешния "Ню Йорк Таймс" с димяща пура в уста. При вида на ядосаното му изражение обаче човек би казал, че димът излизаше от него самия. На първа страница се мъдреше снимка на щетите в едно от крилата на посолството в Триполи от вчерашния атентат. Като видя анализатора по контратерористичните въпроси на вратата на кабинета, той замахна с вестника към него.
— Видя ли това, Дон? Тези копелета, журналистите, ни наричат некомпетентни! Некомпетентни, представи си! Слушай какво пишат. — Разгърна вестника и намери страницата. — "Както често се случва напоследък, атентатът изненада ЦРУ и отново породи съмнения относно компетенцията и ползата от тази агенция, която по коридорите на Държавния департамент вече тайно е известна като Централа на разгром и упадък — ЦРУ". — Фъч вдигна поглед. — Видя ли каква помия изсипват тези скапаняци в тъпия си клеветнически вестник? Разгром и упадък?! Майната му на "Ню Йорк Таймс"! Майната му на Държавния департамент! Майната им на всички!
— Жалко е, сър.
Снайдър продължаваше да виси на вратата в очакване на покана да влезе, докато наблюдаваше гневния спектакъл на шефа си. Знаеше, че директорът бе темпераментен човек и изблиците му на гняв не бяха тайна за никого в Агенцията. Оскърбен от статията, Фъч хвърли вестника на пода и гневно смачка пурата в пепелника, сякаш тя бе репортерът на "Ню Йорк Таймс". След като изпусна парата, той се опита да се овладее и вече по-спокойно направи знак на служителя си към стола пред бюрото.
— Влизай, Дон — каза Фъч, като все още се стараеше да контролира емоциите си. — Нещо ново за "Квантово око"?
Снайдър прекоси кабинета с плахи стъпки, подобно на изплашено агне, и седна на посоченото му място.
— Имам новини, сър — потвърди той. — Страхувам се обаче, че не се отнасят пряко към "Квантово око". — Остави жълтата папка на бюрото. — Току-що получих този доклад от отдел "Информатика". Тази сутрин сме засекли пробив в нашата мрежа.
Фъч повдигна вежди.
— Нещо сериозно ли?
— Струва ми се, че не. Защитната стена е предупредила администратора на сървъра и той е пуснал sniffer, който прогонил натрапника. След това филтрирал проверените данни и заключил, че не е нищо важно.
— Това е добре — успокои се директорът. — Само това ми липсваше. — Той повдигна вежди. — Но след като атаката не е сериозна, какво те води насам?
Анализаторът кимна към жълтата папка.
— На ваше място, сър, бих хвърлил едно око на доклада.
Шефът на Националната служба за тайни операции взе папката и разгледа документа.
— Не виждам нищо особено…
— Погледнете името на потребителя, чиято парола е похитена от хакера…
Фъч се взря в името от регистъра на отдел "Информатика" и очите му заблестяха, когато разбра за кого става дума.
Франк Белами.
— Мамка му! — Погледна изпитателно подчинения си. — Кой е влязъл в системата с паролата на стареца?
— Както предвижда протоколът за действие в подобни ситуации, администраторът цяла нощ се опитвал да проследи хакера — обясни той. — Данните са на втора страница.
Директорът махна презрително с ръка.
— Нищо не разбирам от този откачен изказ — призна той. — Разкажи ми.
— За да прикрие следите си, хакерът е използвал прокси сървър и мрежата TOR. Нашият администратор следил трафика, който се прехвърлял през различни сървъри в целия свят, докато осъзнал, че ще попадне на задънена улица. Изглежда, избраната от хакера програма не е ползвала IP, поради което не успяхме да засечем компютъра, от който е пратена атаката.
— По дяволите, имаме си работа с професионалисти.
— Без съмнение, сър. Аз обаче се замислих кой би имал интерес да прониква в мрежата на ЦРУ, за да търси информация за Франк Белами. Тогава ми хрумна една идея. Проверих всички регистрирани продажби на територията на Вашингтон, въвеждайки конкретно име на купувача, и… познайте какво открих.
— Боже! Не ми казвай, че копелетата от ФБР са замесени…
Снайдър поклати глава.
— Няма такова нещо.
— Тогава кой търси паролата на стареца? Някой от семейството? Искат да видят как кучият син…
— Не, сър. Опитайте отново.
Фъч отметна наум няколко имена на заподозрени, но ги отхвърли всичките. Кой извън ЦРУ би се интересувал от досието на Франк Белами? Изключвайки ФБР и роднините на стария директор, не оставаха много варианти. Изведнъж му просветна.
— Томас Нороня?
Подчиненият му се усмихна.
— Бинго.
— Нороня… Как можеш да си сигурен?