Секретарката поклати глава разбиращо.
Ал, колко интересно — посочи към изписаните на латински редове на първата страница на ръкописа, под заглавието Tabula Smaragdina. — И тези думи обясняват алхимията?
— Смарагдовата таблица разказва за алхимията, но написаното тук са главните принципи на херметичното познание. — Томаш обърна ръкописа, за да го вижда по-добре, и прочете първите редове: — Verum, sine mendatio, certum, et verissimum. Quod est inferius, est sicut quod est superius, et quod est superius, est sicut quod est inferius, ad perpetranda miracula rei unius. Et sicut omnes res fuerunt ab Uno, mediatione unius, sic omnes res nata fuerunt ab hac una re, adaptatione.
Албертина се разсмя.
— Професоре, не разбирам и думичка. Не знам дали знаете, но съм позабравила латинския…
— Истинно е, без лъжа, вярно и твърде действително — преведе той. — Онова, което е долу, е като онова, което е горе, и онова, което е горе, е като онова, що е долу, за увековечаване на чудесата на известно нещо. И също както всички неща са станали от едно нещо, тъй и всички неща са били родени от това единствено нещо чрез приспособяване[15].
Все още не разбирам…
Историкът отново отвори куфарчето.
— Вече ви казах, че се намираме пред скрито познание — започна той, докато прибираше ръкописа. — Смисълът на второто и третото изречение е двойствен, но Хермес Трисмегист, изглежда, ни казва, че реалното е единствено и че разликите между атомите, нас и звездите са въображаеми — всички сме едно и също. Онова, което е долу, е като онова, което е горе, и онова, което е горе, е като онова, което е долу. Всичко, включително и ние самите, е едно. Защото всички неща зависят от единството. Тоест нашето впечатление, че всички сме отделни хора, е просто илюзия. Всъщност всичко е свързано, всичко е едно цяло.
Докато Томаш се приготвяше да обясни по-подробно основните идеи на текста, с който се бе сдобил в Женева, вратата се отвори и служителка от фондацията донесе на Албертина пратка, която току-що бе пристигнала по пощата. Секретарката огледа пакета и се обърна към шефа си.
— За вас е, професоре.
— О, сигурно е книгата за староеврейския език, която поръчах по интернет. Доставката е от Йерусалим, нали?
Албертина огледа пакета.
— Няма име на подателя, професоре, но вижте, марките са швейцарски.
Историкът хвърли заинтригуван поглед към пакета.
— Швейцарски ли? — учуди се той, протягайки ръка за пратката. — Едва вчера се върнах оттам…
Секретарката се изправи и му подаде пакета със закачлива усмивка.
— Сигурно сте оставили някоя обожателка там…
II
Една лека виолетова светлина, известяваща утрото, проникваше отвъд хоризонта, в който като шумолящи призраци, сливащи се със стопяващия се мрак, се врязваха големите американски борове на Бетезда[16]. Слънцето всеки момент щеше да разсее нощта, но Уолтър Халдерман все още не си бе легнал. Беше прекарал последните осем часа пред компютъра, пишейки и преглеждайки отново и отново доклада, който трябваше да изпрати тази сутрин в Белия дом, с убеждението, че усилията му ще бъдат забелязани и ще му осигурят добра длъжност в Агенцията, когато му дойде времето.
Мобилният му телефон иззвъня.
В този час хората почти никога не си звъняха, но Халдерман не изглеждаше изненадан, сякаш знаеше кой го търси. Погледна дисплея, видя номера, натисна зеления бутон и отговори.
— Халдерман слуша.
— Добър вечер, сър — поздрави гласът от другата страна на линията. — Простете, че звъня в този час, но имаме спешно обаждане от нашия човек в посолството ни в Берн. Настоява спешно да говори с вас. Да ви свържа ли?
— Свържете ме.
По линията се чу изщракване и заговори друг глас.
— Ало?
— Името ми е Халдерман, заместник-директор на дирекция "Наука и технологии" в ЦРУ. Казаха ми, че спешно трябва да говорите с мен.
— Точно така. Казвам се Пол Зелазни от отдел "Информация" на посолството в Швейцария. От полицията в Женева току-що се свързаха с мен с една неприятна новина. Съжалявам да ви съобщя, че преди около час вашият директор, Франк Белами, е бил открит мъртъв при… как да кажа… странни обстоятелства.
— Франк Белами е мъртъв?
— Да, сър.
Халдерман сви юмрук в победоносен жест, сякаш се радваше на новината, но гласът му прозвуча равнодушно.
— Как така?
Събеседникът му от другата страна на линията си пое дълбоко дъх, сякаш се приготвяше да заговори.
— Тялото му е било открито в огромен детектор за елементарни частици в ЦЕРН. Изглежда, е починал от задушаване. Швейцарската полиция разследва случая като убийство.
15
Превод от френски Иван П. Иванов. "Древни и нови мъдреци", изд. Теома & Логос, Варна, 1993 г. — Б. пр.