Отвори панела на системата за видеонаблюдение и сложи празно DVD в записващото устройство. Натисна червения бутон за запис, изчака малко, за да се увери, че машината работи, и потърси бутона за аудиосистемата, която бе инсталирана до камерите. Завъртя го и думите на непознатите изпълниха високоговорителите в блиндираната стая: "Първо трябва да претърсим целия апартамент — каза натрапникът, който вървеше отпред с фенерчето. — Трябва да се уверим, че няма никого".
XLVII
Историкът вървеше напред с фенерчето.
— Първо трябва да претърсим целия апартамент. Трябва да се уверим, че няма никого.
Апартаментът тънеше в мрак, а двамата португалци не се осмеляваха да запалят светлините. Единственият им ориентир бе лъчът на фенерчето, който пронизваше тъмнината, танцувайки по стените и мебелите, проправяйки пътя им. Чувството да претърсваш тайно апартамента на чужд човек, не беше приятно и двамата бяха под непрестанно напрежение, изпитваха дълбоко безпокойство и имаха усещането, че всеки момент някой ще се появи и ще ги хване на местопрестъплението. Изпитаха желание да побегнат. Томаш разтърси глава, сякаш така можеше да изхвърли оттам мислите, които го тормозеха. Що за абсурд, помисли си той: собственикът на апартамента — Франк Белами, бе мъртъв, беше нощ, Мария Флор преди малко се бе обадила по телефона и се бе уверила, че никой не отговаря. Определено жилището бе празно. Никой не би дошъл тук по това време, всичко щеше да е наред. Историкът се хвана за тази мисъл, за това свое желание и убедеността, че е прав, и така успя да прогони безкрайния страх, че някой внезапно появил се ще ги залови. Въпреки това импулсът да побегне, не отстъпваше и той трудно го потискаше.
Обиколиха апартамента предпазливо, в случай че се натъкнат на някого, но всички помещения, в които влязоха, бяха празни.
— Тук няма никого — прошепна облекчено Мария Флор, но все още изпитваше безпокойство. Не се чувстваше добре в тази роля. — Какво ще правим сега?
— Ако има нещо важно, със сигурност ще го открием в кабинета — отвърна той също шепнешком. — Забеляза ли, че тази стая бе истинска златна мина?
Приятелката му си бе дала сметка за това, но не отговори. Минаха по големия коридор, движейки се по-спокойно, тъй като вече познаваха обстановката, и влязоха в стаята, където очевидно собственикът бе работил, когато си е бил вкъщи.
— Да светнем лампата? — попита Мария Флор. — Сега знаем, че няма никого.
— Много добре — съгласи се историкът. — Но първо пусни завесите. Да не предизвикваме съдбата.
След като тя пусна завесите, историкът запали светлините. Кабинетът сякаш се бе разкрил пред тях и им показваше своите тайни. Стените бяха облицовани в дъбово дърво, същото като на дюшемето под персийските килими, по-голямата част от пространството заемаше махагоновото бюро. По стените имаше окачени фотографии в рамки.
Те привлякоха вниманието на Томаш и той ги разгледа, като се опитваше да отгатне историята, която разказваха. Някои бяха черно-бели — очевидно правени отдавна, а други — цветни, по-скорошни. Взря се в първата снимка вдясно и в черно-бялото изображение разпозна Франк Белами като млад, седнал в някаква лаборатория. В ъгъла имаше надпис Лос Аламос[47], 1944, което означаваше, че е правена по времето, когато покойният шеф на дирекция "Наука и технологии" бе работил по проекта "Манхатън" за създаване на атомната бомба. Следващата снимка го потвърждаваше. Тук Белами бе до Робърт Опенхаймер в епицентъра на "Тринити"[48] — мястото на детонацията на първата атомна бомба в Аламогордо, Ню Мексико.
— Това ли е Белами? — попита Мария Флор, разглеждайки друга снимка. — Хубав мъж! Прилича на Клинт Истууд като млад.
— Значи, ми се цупиш заради Мерилин Монро, която пуснах на портиера, а после идваш тук и въздишаш по Белами — запротестира Томаш, преструвайки се на обиден. Направи гримаса, подобна на изражението й, докато се качваха по стълбите само преди няколко минути. — Всички жени са еднакви!
— Така, така — съгласи се весело тя, гледайки го с крайчеца на окото си. — Много знаеш ти…
Вниманието на двамата натрапници отново се насочи към снимките в рамки по стените. Томаш разгледа фотография на Белами в стрелбище на ЦРУ, отново като млад, но очевидно правена след закриването на проекта "Манхатън", и друга, цветна снимка с русата му годеница пред някаква църква.
— Я, виж — повика приятелката си той. — Тази със сигурност е от деня на сватбата.
Заинтригувана, Мария Флор веднага се приближи и надникна зад рамото му.
47
Националната лаборатория в Лос Аламос, щата Ню Мексико, е една от двете лаборатории в САЩ, където са разработвани секретни проекти, свързани със създаването на атомната бомба. — Б. пр.
48
Кодовото име на първия в света ядрен опит — взривяването на ядрено плутониево устройство, извършено на 16 юли 1945 г. — Б. пр.