— Кой е той? — попита съчувствено Мария Флор. — Дали е роднина?
Томаш сви рамене и върна документа на мястото му. Вече бяха прегледали всичко върху бюрото и той насочи вниманието си към чекмеджетата. Отвори ги едно по едно и се разрови в тях в търсене на някаква следа. В първото чекмедже имаше няколко писма и много пощенски картички, които той прегледи. Една от тях бе на Гранд Каньон, а на гърба й се виждаха думите With love[51], подписана от жена на име Хелън.
— Колко романтично! — отбеляза превзето директорката на дома, като видя картичката. — Сигурно е от съпругата му.
— Или любовницата.
— О, я се чуй само! — възкликна тя и цъкна ядосано с език. — Всички мъже мислите само за едно!
Томаш се разсмя и се зае с второто чекмедже. В него имаше различни тефтери, всички изписани с неразбираеми математически уравнения. Намери и няколко снимки от работното място на Белами, включително и една, на която се виждаха мъже, застанали пред стълбището на някаква сграда. Историкът разпозна покойния директор, застанал в левия край. Третото чекмедже съдържаше фактури, данъчни декларации, договори и регистри за собственост. Историкът разбра, че освен апартамента във Вашингтон, Белами притежава ранчо в Савана, Джорджия, и вила в околностите на Клиъруотър, Флорида. Откриха и плик, натъпкан със зелени банкноти. Преброиха две хиляди и двеста долара.
— Това е всичко — каза Томаш, когато затвори третото чекмедже. — Опасявам се, че тук, в бюрото, няма да намерим нищо повече.
— Какво ще правим?
Историкът се огледа наоколо и забеляза малката библиотека, която се състоеше от две лавици.
— Да погледнем там.
Първият рафт бе пълен с книги с научна фантастика. Неканените гости разгледаха гръбчетата на книгите и забелязаха заглавия от най-добрите автори в жанра, преди всичко Робърт А. Хайнлайн, Артър Ч. Кларк, Айзък Азимов, Рей Бредбъри и Филип К. Дик.
— Не харесвам много научна фантастика — сподели Мария Флор. — Предпочитам детективските романи. Спомняш ли си поредицата "Вампир"? Когато бях тийнейджър, обожавах Агата Кристи, Ърл Стенли Гарднър, Едгар Уолъс… — Тя носталгично въздъхна. — Това се казват истории.
Томаш посочи към томовете в библиотеката на Белами.
— Е, аз винаги съм предпочитал поредицата "Аргонавт" каза историкът. — Спомням си, че в гимназията четях всички тези автори. Любимият ми роман бе "Среща с Рама" на Артър Кларк. Истински шедьовър.
Отдолу бяха наредени стари списания за научна фантастика, предимно броеве на Astounding, Amazing и Tales of Wonder. Имаше и научнофантастични комикси като "Флаш Гордън", "Орела" и "Нечиста наука", които историкът също разлисти.
Разгледаха втория рафт и се натъкнаха на класическите физици. Белами пазеше трудове на Макс Планк, Вернер Хайзенберг, Луи дьо Бройл, Ервин Шрьодингер, Ричард Файнман, Джон фон Нойман, Джон Уилър, Джон Бел и други именити учени. На видно място обаче бяха поставени книгите на Алберт Айнщайн и Нилс Бор — на централната лавица, до снимката на автора на теориите на относителността заедно с друг мъж с намръщено лице и невзрачен вид, вървящи по някаква улица.
— Я виж, Айнщайн — възкликна Мария Флор с умилително изражение, докато разглеждаше черно-бялата фотография. — Знаеш ли, винаги ми е бил слабост. Не мислиш ли, че е симпатичен?
— Прилича малко на плюшена играчка — разсмя се Томаш, развеселен от коментарите на приятелката си. — Особено когато е рошав…
Мария Флор посочи мъжа до Айнщайн.
— Кой е този?
Нилс Бор — отговори историкът. — Известен датски физик. Снимката е правена по време на конгрес, организиран от компанията "Солвей" в Брюксел — арена на прочутите дуели между двамата.
— Дуели ли? — разсмя се Мария Флор. — С пистолет и…
Историкът махна с ръка.
Словесни дуели — поправи я той. — Айнщайн и Бор водели напрегнати дебати относно природата на реалността и основно за истинското значение на вълновата функция, обозначена с пси. Дали действителността съществува, независимо от нас, или е създадена от акта на наблюдение? На тези конференции спорели именно по този въпрос.
— И естествено, Айнщайн спечелил…
— Това не знам… — отвърна разсеяно Томаш, докато внимателно разглеждаше снимката. След събитията в Брюксел науката вече не била същата.
— Но защо? Какво толкова особено се е случило на тази конференция?
— Там се зародила идеята, че всички различни неща, които съществуват, всъщност са едно и също нещо.
— Как така едно и също? Какво искаш да кажеш?
Томаш взе снимката на двамата физици, вървящи един до друг по улицата, и двамата с шапки; Айнщайн носеше палто и се усмихваше на фотоапарата с черния си мустак, а Бор, със запретнат ляв ръкав на палтото, обясняваше нещо, очевидно погълнат от разговора. Фотографията всъщност бе направена от Еренфест по време на шестия Солвеевски конгрес през 1930 г., но чудесно пресъздаваше легендарния дуел, започнал три години по-рано, между двамата титани.