Томаш отстъпи крачка назад, за да я разгледа по-добре. Наблюдаваше фотографията със смесица от възхищение и меланхолия, сякаш самото вглеждане в снимката му позволяваше да пътува в пространството и времето до онези магични дни през октомври 1927 г., когато се е провел петият Солвеевски конгрес и е започнал големият спор между двамата учени. Всичко това пред очите на шестнадесет Нобелови лауреати, събрани в Института по физиология в парка "Леополд" в Брюксел. Присъствали всички големи имена. Всички. Макс Планк, Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Луи дьо Броил, Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг, Макс Борн, Пол Дирак, Волфганг Паули. Най-добрите физици на XX век. Никой не липсвал.
Със зареян в пространството поглед и отнесено изражение, сякаш изпаднат в транс, Томаш описа започналите на петия Солвеевски конгрес събития с три думи.
— Вселената е едно цяло.
XLVIII
Тръпнещ е очакване нещо да се случи, Питър се взираше в мониторите в паник стаята и следеше случващото се в апартамента с нарастващо изумление. Наблюдаваше как двамата неканени гости претърсиха апартамента, за да се уверят, че няма никого, и накрая се спряха на кабинета. Видя как разглеждат снимките, претърсват бюрото, ровят в чекмеджетата и надничат в книгите по рафтовете, но онова, което най-много го изуми, бе разговорът им.
"Кои са тези хора? — запита се смаяно той, като търсеше отговора в образите на екрана. — Кой ги е изпратил?"
Когато ги чу да говорят, страхът определено отстъпи място на изненадата. В началото му се стори, че говорят на руски, и се запита дали се е сблъскал с отряд на Служба внешней разведки[52], или СВР — руската разузнавателна агенция, наследник на КГБ. След като послуша по-внимателно, реши, че натрапниците не говорят на руски. Дали не е друг славянски език с подобно звучене, като български или полски например? В това няма смисъл, помисли си той, дори само защото тези страни в момента бяха съюзници на Съединените щати.
Ами ако не бяха славяни? Това предположение го изправи пред множество възможности. Заслуша се още по-внимателно в думите, идващи от високоговорителите, и внезапно се сети, че е чувал подобен език преди години, по време на мисия в Рио де Жанейро. Изведнъж му просветна — те говореха на португалски!
— Боже! — промърмори той. — Нима в тази история са замесени и бразилци?
Събитията поемаха в абсолютно неочаквана посока. След дълъг момент на вцепенение пред монитора, докато се опитваше да разбере какво всъщност става и да прецени възможностите си, Питър взе решение. Трябваше да изясни нещата.
Първото, което стори, бе да грабне телефона, за да се обади в полицията. Набра две цифри и постави слушалката на мястото й. Най-добре, реши той, бе сам да се заеме със случая. Въпреки че това не беше негова работа, все пак имаше необходимата подготовка за действие в такива ситуации и двама престъпници, дошли от гетото, нямаше да го уплашат.
Отиде до шкафа и отвори вратичките. Вътре имаше две автоматични пушки и няколко пистолета с различен калибър. Избра Смит енд Уесън M & Р-40, зареди го и го пъхна в кобура, който сложи на кръста си. След това закачи два чифта метални белезници на колана си. Накрая взе автоматична пушка M16 и зареди пълнителя й, готов за стрелба.
И така, добре въоръжен, Питър се отправи към вратата на паник стаята и натисна зеления бутон на стената. Врата се отвори с жужене; Питър пресече прага, озова се в коридора и стисна зъби.
— Мой ред е.
XLIX
Ето че старата фотография, на която Айнщайн и Бор вървяха рамо до рамо, бе върната на полицата, но неканените гости продължиха да я съзерцават с възхищение, сякаш този малък къс хартия всъщност представляваше портал във времето и им позволяваше да надникнат в 1927 г. и случилото се на прочутия пети Солвеевски конгрес.
Последните думи на Томаш заинтригуваха Мария Флор преди всичко, защото бе свикнала със здравия му разум, а не с мистични фантазии.
— Вселената е едно цяло? — учуди се тя. — Какво искаш да кажеш?
Историкът направи жест във въздуха, сякаш за да обхване пространството в кабинета и извън него.
— Всичко, което виждаме наоколо, е просто илюзия — отвърна той. — Частиците са свързани помежду си, макар и да изглеждат разделени от пространството и времето. Това е илюзорно, всички неща са едно цяло, въпреки че ние ги виждаме различни. Петият Солвеевски конгрес поставя началото на това велико научно откритие, което все още остава неизвестно за широката публика.