Директорката на старческия дом посочи втората книга.
— Каква била ролята на Шрьодингер?
— Той се включил почти по същото време. Луи дьо Броил бил вдъхновен от двойствената природа частица — вълна на светлината и предположил, че материята също би могла да бъде вълна. Идеята първо се харесала на Айнщайн и след това на Шрьодингер, който смятал, че понятието за вълната щяло да елиминира смущаващите квантови скокове, предположени от Бор, тъй като вълните представляват непрекъснати потоци. По време на конференция относно предположението на Дьо Броил физик на име Питър Деби отбелязал, че вълновата физика по принцип разполага с вълново уравнение, което я описва. Като чул това, Шрьодингер си помислил, че е възможно да създаде уравнение, което да обясни квантовите вълни, и запретнал ръкави. Той развил механиката на квантовите вълни в края на 1925 г. и публикувал своето прочуто уравнение през 1926 г.
Мария Флор разлисти бележника на приятеля си и посочи символа 
, който той бе нарисувал в Лисабон.
— Това ли е уравнението, отнасящо се до вълновата функция?
— Именно — потвърди Томаш. — Шрьодингер изобразил вълновата функция с буквата пси. Айнщайн го поздравил и се запалил по вълновата механика на вълновата функция. Шрьодингер осъзнал, че неговото уравнение описва същата действителност на механиката на матриците, съставена от Хайзенберг. Истински шок.
— Значи, ставало въпрос за една и съща механика.
— Не. Били различни механики, които обаче описвали една и съща действителност. Объркващото било, че засягали очевидно противоположни нейни аспекти. Механиката на Хайзенберг си служела с матрична алгебра и се занимавала с частици, представяйки квантови скокове, нарушената причинност и непостоянството в атомния свят, докато механиката на Шрьодингер използвала вълнова механика и описвала вълни, като показвала цялостно развитие, причинност и постоянство. Формата и съдържанието им изглеждали различно, но и двете давали правилни отговори на едни и същи въпроси. Били технически еднакви, макар и да представяли по различен начин физическата действителност.
— Странно е — отбеляза тя. — Как е възможно и двете да са точни, щом представят реалността по толкова различни начини? Реалността или е последователна, или не, причинна или не, или има последователно движение, или квантови скокове…
— Вълна или частица.
Думите на Томаш, изречени с усмивка, прозвучаха познато на Мария Флор.
— Нима отговорът е в експеримента с двата процепа?
— В този експеримент се съдържа цялата загадка на квантовия свят — потвърди той. — Шрьодингер някак си разбрал, че неговата вълнова функция има сериозен проблем. Къде точно е вълната? Известно е, че вълните не се намират на едно и също място, най-общо казано, те са загадка, която пренася енергия. Той предположил, че вълновата функция например е свързана с разпределение на електричен заряд — нещо като облак, който се носи в пространството. Според него в действителност съществували само вълни. Само че това описание нарушавало границите на скоростта на светлината. Освен това то не обяснявало феномени като закона за излъчването на енергия на Планк, фотоелектричния ефект и ефекта на Комптън[56], кои го могат да бъдат изведени само при съществуването на частици. Затова бързо станало ясно, че тази теория не била вярна.
— Тогава кой е верният отговор? От какво в крайна сметка е направена квантовата вълна?
— Както вече ти обясних в Лисабон, това е голяма загадка. Щом вълновата функция не представлява реални вълни в триизмерното пространство, тогава какво е тя? Дори днес тази тема поражда объркване. Най-приемливият отговор е даден от Макс Борн, вдъхновен от понятието за призрачното вълново поле, въведено от Айнщайн. Той казва, че уравнението на Шрьодингер се занимава с вероятностни вълни. Това означава, че уравнението само предлага вероятност материята да се появи в която и да е част от вълната. Цената на това решение очевидно е поставянето под съмнение на истинското съществуване на вълната и детерминистичните причинно-следствени връзки. Дори по-лошо — веднага след това се намесва и Нилс Бор, който намеква, че до момента на наблюдението електронът не съществува. Между отделните измервания един електрон не съществува извън абстрактните възможности, предоставени от вълновата функция. Тоест не само уравнението на Шрьодингер не отрича непоносимите квантови скокове, с които неговият създател смятал, че се е справил, но и вълната не съществува!
56
Разсейване на високо енергетични фотони от свободни или слабо свързани електрони, което води до увеличаване на дължината на вълната на фотоните. — Б. пр.