Мария Флор посочи към фотографията на Айнщайн и Бор, крачещи един до друг.
— Значи, тогава се е състоял дуелът, за който спомена преди малко.
— Точно така — кимна Томаш, докато връщаше извадените от лавицата книги по местата им. — Двамата се впуснали в дълга дискусия относно природата на реалността. Началото на този сблъсък в Брюксел било поставено, когато Борн и Хайзенберг се представили официално, като накрая открито и предизвикателно заявили, че квантовата механика е завършена теория. Това означава, че била пълна и според тях никое бъдещо откритие не би променило нейните основни характеристики. Като чул това, Айнщайн се разсмял. Запитан от Еренфест за причината, той споделил: "Смея се на тяхната наивност". Ръкавицата била хвърлена. Айнщайн не говорил по време на официалните сесии. Нарушил мълчанието си само за да отиде до дъската и да нарисува схема на експеримента с двата процепа, привличайки вниманието върху факта, че ако вълновата функция се разпространява в пространството и нейният колапс е мигновен, това означава, че когато са наблюдавани, появяващите се на екрана частици нарушават границите на скоростта на светлината. След това отново мълчал по време на сесиите. През следващите дни обаче Айнщайн се присъединявал към колегите си на закуска в хотел "Метропол" и изтъкнал проблеми, които показвали, че освен непълна, квантовата теория била противоречива и следователно — грешна. Бор го слушал внимателно и след като през деня разговарял насаме с Хайзенберг, Борн и Паули, на вечеря той предложил подробно обмислено решение на тези проблеми. Този дебат започнал на конференцията в Брюксел и продължил няколко години.
— Но за какво точно спорили те?
— Основната теза на Айнщайн се заключавала в това, че светът съществува, независимо от нас и всичко има своите причинно-следствени връзки. Щом принципът на неопределеността и експериментите показват, че реалността не съществува обективно, то не е, защото е непременно създадена от наблюдението, а поради факта че инструментите за наблюдение влияят на самото наблюдение, или защото има все още неоткрити променливи величини, които обясняват странното поведение на материята. Колкото до вероятностната вълна от уравнението на Шрьодингер, тя е резултат от нашите ограничени познания. Материята не се появява внезапно и случайно в произволна точка на вълната; някаква сила я е накарала да се позиционира там и фактът, че не знаем каква е причината, не означава, че всъщност не съществува причина. Вероятностното поведение е просто илюзия, създадена от неспособността ни да видим причинно-следствените връзки на микрониво. Само че реалността не е вероятностна, а определена, защото Господ не играе на зарове.
— Има логика…
— Да, но подчертавам, че уравнението на Шрьодингер и принципът на неопределеността всъщност не твърдят това, нито пък опитите го доказват, както сама видя в Лисабон с експеримента с двата процепа. Смятам, че когато експериментите и математическите изчисления противоречат на здравия разум и интуицията, опитите и математиката винаги печелят. Затова, като чул думите на Айнщайн, че Господ не играе на зарове, Бор отвърнал: "Айнщайн, не казвай на Господ какво трябва или не трябва да прави". Бор имал предвид, че реалността е такава, каквато е, а не каквато ние си я представяме. Всички необясними явления не се случват заради ограниченията на нашето наблюдение, а защото реалността наистина е произволна. Ако не виждаме определена причина за някои квантови събития, то не е, защото не ни е известна, а защото тя всъщност не съществува. Частиците могат да правят квантови скокове без определена причина, която да ги задължава. Още по-лошо — нашата действителност не съществува, ако не бъде наблюдавана. Така както Бор заявил, че "квантовият свят не съществува" и че "една независима действителност в общоприетия физичен смисъл не може да бъде приписана на феномен или на акта на наблюдение", Хайзенберг обяснил, че "атомите или елементарните частици не са реални; те формират свят на потенциални възможности", а Паскуал Йордан изяснил, че актът на наблюдение не просто "смущава" измервания квантов обект — той създава този обект. Тогава Бор заключил, че щом квантовата физика не шокира човек истински, то значи, той всъщност не я е разбрал. Този, който я проумява, не може да не остане смаян.