Целите им се появиха от бурята. Седем или осем моторни шейни се изкачваха на зигзаг по склона. През очилата приличаха на капчици кехлибар. В момента прехвърляха гребена на горната долина, откъдето преди известно време Монк беше шпионирал зърнохранилището.
Именно там Монк и останалите смятаха да им дадат отпор с всички средства, с които разполагаха.
Монк потупа гранатомета до себе си. Преди да потеглят, бяха претърсили пътя на лавината за допълнителни оръжия и бяха попаднали на него. Както и на сандък боеприпаси.
Под тях сенаторът и директорът на „Виатус“ деляха кабината с норвежеца, въоръжени с карабини. Единият държеше оръжието си насочено напред през прозореца на мястото до шофьора, другият — през задния прозорец.
Бяха въоръжени до зъби, но противникът им ги превъзхождаше в численост най-малко десет към едно.
Когато предният ударен отряд навлезе в долината, норвежецът завъртя снегомобила, като направи всичко възможно да задържи машината зад снежния вал, за да се скрие от по-малките и по-бързи моторни шейни.
Монк гледаше през очилата как две от шейните с по двама наемници прелетяват далеч от дясната им страна. Врагът не успя да види полускрития снегомобил — а това означаваше, че нямат инфрачервени очила или че цялото им внимание е насочено към зърнохранилището.
Монк и Пейнтър ги пропуснаха, без да стрелят.
Малките машини не бяха основната им мишена.
Още шейни профучаха покрай тях с ревящи двигатели, които заглушаваха глухото ръмжене на снегомобила. След тях се появи някаква грамада. Топлинната й сигнатура беше почти заслепяваща. Надигна се от склона и се смъкна тежко в горната долина.
Бронетранспортьор „Хаглунд“.
Основната част от отряда се намираше в него. Машината трябваше да се обезвреди. Техният „Сноу-Кат“ не можеше да се мери с по-пъргавите моторни шейни, но нямаше да има никакъв проблем да изпревари това чудовище. Ако успееха да ударят бронетранспортьора, това щеше да деморализира противника. Може би достатъчно, за да го накара да се откаже и да се оттегли.
Така или иначе, Монк и останалите нямаха намерение да позволят на щурмовия отряд да стигне зърнохранилището. Според Пейнтър вътре имаше над четиридесет души.
Докато бронетранспортьорът се тътреше през долината, Пейнтър смени карабината с гранатомета. Щяха да имат само един шанс. Още с първия изстрел щяха да навлекат целия гняв на противника върху себе си.
Монк тупна два пъти с длан покрива на снегомобила.
В отговор на сигнала водачът намали и спря.
Пейнтър вдигна оръжието и се прицели. Монк свали очилата — огненият проблясък на гранатомета можеше да го ослепи. Без тях обаче не виждаше нищо. Виелицата бушуваше около тях и заличаваше света. Все едно се намираше в снежна топка, която някой бе хвърлил в бъркачка за боя.
Нищо чудно, че противникът не ги бе забелязал.
— Огън — каза Пейнтър високо и дръпна спусъка. Гранатометът избълва дим и пламъци и зарядът полетя през снежната завеса.
Монк успя да си сложи очилата навреме, за да види как нажежената следа на гранатата улучва веригите на бронетранспортьора. Ослепителен оранжев блясък беляза удара. Улучен отстрани, бронетранспортьорът се наклони на една верига.
Монк се замоли да се преобърне.
Не се получи. Машината с трясък падна на веригите си. Бронетранспортьорът се опита да продължи, но едната верига бе скъсана и машината забоксува на място. Вратите се отвориха и по-малки топлинни сигнатури напуснаха превозното средство, за да се хвърлят по очи в снега. Войниците знаеха, че са атакувани и че са неподвижни мишени в тежката машина.
— Огън! — извика Пейнтър.
Монк прикри очи, чу рева на гранатомета и отново погледна. Пейнтър се оказа отличен стрелец. Ракетата улучи предното стъкло на бронетранспортьора и експлодира вътре. Стъклата се разлетяха на нажежени парчета. Във въздуха полетяха тела — светеха ярко през очилата.
Пейнтър залегна.
Над главите им профучаха куршуми.
Стрелбата с гранатомета бе издала позицията им.
Монк тупна по покрива и двигателят на снегомобила изрева. Водачът бързо набра скорост надолу по склона, след което рязко зави надясно. Снегомобилът се вдигна на една верига.