Монк се държеше здраво. Пейнтър се блъсна в него от рязката маневра.
Снегомобилът прескочи вала и за един шеметен миг се озова във въздуха, след което се стовари тежко върху снега. Монк се тресна върху покрива и насмалко да, си счупи ребрата.
Но не беше време да се оплаква.
Имаха съвсем малко време да се възползват от объркването. При краткото спускане се бяха озовали под бронетранспортьора. Трябваше да атакуват, преди щурмовият отряд да заеме отбранителна позиция.
Монк забеляза топлинни сигнатури на фона на студения сняг. Вдигна карабината и откри огън. Пейнтър го последва. Свалиха неколцина противници, но прицелването бе трудно, тъй като снегомобилът се тресеше и подскачаше върху неравния леден терен.
Някои войници изтичаха за прикритие. Други побягнаха нагоре по склона.
Откъм бронетранспортьора ги посрещна мощен залп. Куршумите се забиваха в металната решетка на снегомобила и вдигаха искри. Монк чу характерния трясък на счупено стъкло.
Водачът не намали, а зави настрани, като се мъчеше да застане така, че туловището на бронетранспортьора да остане между тях и стрелците. Откриха огън и други войници, скрити зад канари и парчета лед.
Снегомобилът обаче се оказа трудна мишена в бурята, а норвежецът — чудесен водач. Не спря нито за миг.
Докато се изкачваха по склона, чуха нов шум — гневното бръмчене на моторните шейни. Челният екип беше обърнал да се притече на помощ на другарите си.
И макар снегомобилът да бе като обикаляща бронетранспортьора акула, по-малките моторни шейни се оказаха по-пъргави и бързи хищници.
Положението им скоро щеше да стане безизходно.
13:41
Пейнтър гледаше как роякът от десетина шейни лети към бронетранспортьора. Топлинните сигнатури на малките машини бяха като ярки петна на фона на студения сняг. Той и екипът му нямаха друг избор, освен да пренесат сражението при тях.
Снегомобилът полетя в челна атака нагоре по склона.
Когато наближиха извадения от строя гигант, противникът започна да стреля още по-ожесточено. Моторните шейни приближаваха на помощ и войниците се чувстваха по-уверени.
Огнена следа прогори рамото на Пейнтър.
Той трепна, но не престана да стреля.
Както и всички останали.
Докато снегомобилът се изкачваше да посрещне предизвикателството, противникът стреляше непрекъснато иззад буксуващия гигант. Трябваше да прекършат гръбнака на отбраняващите се. Пейнтър се беше надявал изваждането от строя на бронетранспортьора да обърне противника в бягство, но враговете се оказаха опитни ветерани. Не можеха да бъдат подплашени лесно.
Заформяше се гореща схватка, съчетаваща скорост, съобразителност и умения.
Или поне така си мислеше.
Изведнъж се чу странен нов шум.
Сред трясъка на стрелбата се разнесе пронизително изсвирване.
Монк тупна три пъти по покрива на снегомобила. Водачът наби спирачки. Сварен неподготвен, Пейнтър полетя напред. Тялото му се блъсна в предното стъкло, но въжето му попречи да падне.
Монк беше останал на мястото си. Пресегна се с ножа и преряза въжето на Пейнтър, след което направи същото със своето.
— Влизай вътре! — извика и посочи надолу.
Пейнтър се подчини. Щом скочи на земята, вратите на снегомобила се отвориха. Монк се хвърли към мястото до шофьора. Водачът се пресегна, сграбчи Пейнтър за ръкава и го изтегли вътре. Малкият снегомобил беше двуместен, но имаше багажно отделение в задната част. Въпреки това се озоваха доста натясно.
Стрелбата продължи, пламъците от дулата проблясваха ярко във виелицата. Няколко заблудени куршума улучиха машината. Но без ответен огън и при изключен двигател противникът не знаеше къде точно се намират в снежната буря.
— Какво става? — попита Пейнтър.
Монк продължаваше да се взира напрегнато напред.
— Нали ви казах, че Крийд отиде за помощ. Норвежките военни не са единствените защитници на зърнохранилището.
— Какви ги…?
И тогава ги видя. Едрите топлинни сигнатури се появиха от бурята. Десетина. Не, повече. Движеха се с невероятна скорост и ставаха все по-големи и по-големи. Разбра какво са.
Бели мечки.
Острото свирене продължи, отекваше в цялата долина.