Грей се намръщи. Знаеше, че директорът е прав.
Телефонът иззвъня и Пейнтър вдигна. Грей беше доволен от моментното отвличане на вниманието — така можеше да подреди мислите си.
— Какво има, Брант? — попита Пейнтър. Докато слушаше секретаря си, вертикалните бръчки между веждите му станаха още по-дълбоки. — Прехвърли обаждането.
Миг по-късно подаде слушалката на Грей.
— Лейтенант Рейчъл Верона. Обажда се от Рим.
Грей не успя да скрие изненадата си. Взе слушалката и се обърна леко настрани от другите двама.
— Рейчъл?
Веднага разпозна сълзите в гласа й. Не хлипаше, но обикновено увереният й плавен глас бе като насечен на парчета.
— Грей… трябва да ми помогнеш.
— Винаги. Какво има?
Не се бяха чували от месеци. Повече от година бяха имали романтична връзка, дори говореха за женитба, но накрая нещата не се получиха. Като карабинер Рейчъл бе твърде обвързана с работата си. Грей също имаше дълбоки професионални и лични връзки в Щатите. А и разстоянието се оказа прекалено голямо.
— Вуйчо Вигор — каза тя. Думите й бяха забързани, сякаш се мъчеха да изпреварят гонещия ги порой сълзи. — Снощи. Имало е експлозия в „Свети Петър“. В кома е.
— Господи, какво е станало?
— Загинал е друг свещеник, един от бившите му студенти — все така забързано продължи Рейчъл. — Подозират, че става въпрос за терористична атака. Но аз не… не ми позволяват… не знаех на кого другиго да се обадя.
— Всичко е наред. Ще взема първия самолет. — Грей погледна Пейнтър и шефът му кимна. Нямаше нужда от обяснения.
Монсеньор Вигор Верона бе помагал на Сигма при две по-ранни операции. Познанията му по археология и древна история се бяха оказали жизненоважни, да не говорим за сериозните му връзки в Римокатолическата църква. Бяха му страшно задължени.
— Благодаря, Грей. — Рейчъл вече говореше по-спокойно. — Ще ти пратя следственото дело. В доклада обаче са спестени част от подробностите. Ще ти ги кажа, когато пристигнеш.
Докато тя говореше, Грей отново насочи вниманието си към монитора и по-точно към червения триъгълник в центъра на Венеция. Снимката на Сейчан се взираше студено и гневно в него от ъгъла на екрана. Убийцата също бе имала вземане-даване с Рейчъл и вуйчо й.
А сега се бе върнала в Италия.
Обзе го лошо предчувствие.
Нещо не беше наред във всичко това. Усещаше, че се надига буря, но не знаеше в каква посока духат ветровете. Само едно беше сигурно.
— Ще дойда колкото се може по-скоро — обеща той.
3.
10 октомври, 19:28
Рим, Италия
Лейтенант Рейчъл Верона излезе от болницата в потъващия в здрач център на Рим и вдиша дълбоко хладния есенен въздух. Безпокойството й мъничко намаля. Острите дезинфектанти едва прикриваха миризмата на лежащите в креватите тела. Болниците винаги миришеха на ужас.
За първи път от години й се прииска да запали цигара, да прогони по някакъв начин мрачното предчувствие, което се нагнетяваше в нея с всеки час. Вуйчо й продължаваше да е в кома. Бяха го сложили на системи, жици пълзяха до машините, които следяха жизнените му показатели, респираторът движеше гръдния му кош. Изглеждаше остарял с десет години, очите му бяха отекли и с черни кръгове около тях, главата му бе обръсната и бинтована. Докторите й бяха обяснили — субдурален кръвоизлив и малка фрактура на черепа. Следяха внимателно вътрешночерепното му налягане. Магнитният резонанс не показваше поражения на мозъка, но вуйчо й оставаше в безсъзнание, което тревожеше лекарите. Според медицинския и полицейския доклад Вигор бил приет в болницата почти в делириум. Преди да изпадне в кома, трескаво повтарял една и съща дума.
Morte.
Смърт.
Но какво означаваше това? Дали Вигор знаеше какво се е случило с другия свещеник? Или просто бълнуваше?
Никой не можеше да го попита. Оставаше си неконтактен.
Въпреки това тя не можеше да намери покой. Беше държала ръката му през по-голямата част от деня, беше я стискала от време на време, молеше се за някакъв знак, че вуйчо й се възстановява. Но пръстите му си оставаха отпуснати, кожата му беше студена, сякаш жизнената сила беше напуснала тялото му и бе оставила след себе си празна черупка.
Най-много я измъчваше, че не може да му помогне. Вигор на практика я бе отгледал и беше единственият й близък роднина. Тя остана при него целия ден, като напусна поста си само колкото да се обади до Съединените щати.