Сега обаче им предстоеше дълъг път и бе време да научи повече.
Рейчъл заговори, като продължаваше да се взира в бурята:
— Малахия е умрял някъде в средата на дванайсети век. Издъхнал в ръцете на най-добрия си приятел, свети Бернар от Клерво.
Ковалски завъртя глава.
— Свети Бернар? Той ли е създал онази грамадна порода лигавещи се планински кучета?
Рейчъл не му обърна внимание.
— Малахия бил погребан в манастира, основан от Бернар — абатство Клерво. Намира се на двеста и четиридесет километра от Париж. По-голямата част от манастира била унищожена през деветнайсети век, но все още са останали няколко постройки и стени, в това число и главната обител. Има обаче един малък проблем.
От начина, по който го каза, беше ясно, че проблемът изобщо не е малък.
— Какъв по-точно?
— Опитах се да ти го кажа преди, но… Внезапно спря стеснително, сякаш си мислеше, че е трябвало да бъде по-настойчива при първия разговор. Но също като на Грей, тогава мислите й бяха другаде.
— Няма нищо — рече той. — Та какъв е проблемът?
— Руините са защитени. Те са може би най-добре охраняваният обект в цяла Франция.
— Това пък защо?
— Защото абатство Клерво… се намира в сърцето на строго охраняван затвор.
Грей се обърна да я погледне в лицето. Сигурно се шегуваше. Но по напрегнатото й и тревожно изражение бе ясно, че не е така.
— Страхотно. Значи трябва да проникваме не само в гробница, но и в пандиз. — Ковалски се отпусна в седалката и скръсти ръце на гърдите си. — Нищо не би могло да се оплеска в този план.
26.
13 октомври, 20:18
Свалбард, Норвегия
Криста крачеше напред-назад в леденостудения склад в покрайнините на Лонгир. Подредените един до друг контейнери стигаха до тавана. Миришеше на нефт и газ. Криста беше облякла дебел пуловер, за да скрие превръзката на ръката си. Инжекцията морфин замъгляваше съзнанието й. Останалите бяха по-зле от нея. На пода лежаха две тела, покрити с импрегнирана кутия.
Бяха оцелели само осем души. Тя доближи телефона до ухото си в очакване на инструкции. Беше набрала номера, който й беше оставен. Сигналът „свободно“ звуча сякаш цяла вечност. Накрая някой вдигна.
— Наясно съм със ситуацията — каза мъжът.
— Да, сър. — Криста се мъчеше да отгатне настроението на човека отсреща, но думите му бяха спокойни и точни, говореше, без да бърза.
— При този развой на нещата се налага радикално да променим целите на тази мисия. Карлсен е в ръцете на Сигма и се взе решение за прекратяване на всички операции в Норвегия.
— Ами в Англия?
— Възползвахме се от съдействието на външни изпълнители да ни помогнат за откриването на ключа. Но след случилото се вече не разполагаме с този лукс. Засега се налага да приберем чиповете си и да станем от масата.
— Сър?
— Предметът, откраднат от отец Джовани. Осигурете го.
— А останалите?
— Избийте всички. — Ами нашият…
— Преценено е, че всички са пречка, госпожице Магнусен. Погрижете се да не се каже същото за вас.
Гърлото на Криста се стегна, сякаш някой я душеше.
— Чухте заповедта.
Четвърта част
Черната мадона
27.
14 октомври, 05:18
Над Норвежко море
Докато частният самолет летеше на юг над Норвежко море, Пейнтър гледаше как архипелаг Свалбард изчезва зад тях. Бяха изгубили половин ден в евакуация на групата от зърнохранилището. След това Кат трябваше доста да се поизпоти във Вашингтон, за да ги измъкне, преди да им налетят медиите.
Драматичната бомбена атака бе привлякла вниманието на света. На малкия архипелаг вече се стичаха на тълпи международни новинарски екипи и следователи от НАТО. Отдалечеността на островите и свирепата буря бяха помогнали на Пейнтър да се измъкне в последния момент.
Не се връщаше сам.
Монк и Крийд се бяха разположили на дивана. Сенатор Горман седеше с изцъклен поглед в едно от креслата. Последният им спътник седеше срещу Пейнтър.