— Каква по-точно?
— Да огранича производството на храна в света. — Карлсен погледна Пейнтър без никакво чувство за вина. — Контролираш ли храната, контролираш и хората.
Пейнтър си спомни как Карлсен беше перифразирал думите на Хенри Кисинджър. „Ако контролираш петрола, контролираш държави, но ако контролираш храната, контролираш всички хора на света“.
Значи това бе целта на Карлсен. Да ограничи производството на храна, за да ограничи растежа на населението. Ако беше извършено умело, можеше и да проработи.
— Как подкрепата на биогорива може да ви помогне да контролирате световното производство на храна?
Пейнтър можеше да отгатне отговора, но искаше да го чуе от устата на норвежеца.
— Най-плодородните земи на планетата са изтощени и това принуждава фермерите да се насочат към по-недоходни територии. Те печелят повече от отглеждането на култури за биогорива, отколкото за храна. Все повече и повече добри земи се използват за производството на гориво вместо на храна. А то е ужасно неефективно. Количеството царевица, необходимо за производството на един резервоар гориво, може да изхрани един човек в продължение на цяла година. Естествено, подкрепих биогоривата.
— Не заради енергийна независимост…
Карлсен кимна.
— А като едно от средствата за ограничаване на производството на храна.
Сенатор Горман изглеждаше отвратен от ролята, която бе изиграл.
Пейнтър обаче забеляза странното наблягане в думите на норвежеца.
— Какво имате предвид под „едно от средствата“?
— Че това бе само един проект. Имах и други.
05:31
Монк следеше разговора с растящо безпокойство.
— Нека позная — каза той. — Нещо свързано с пчелите.
Спомни си гигантските кошери под изследователския център.
Карлсен го погледна и отвърна:
— Да. „Виатус“ отдели голямо внимание на разпадането на колониите. Сигурен съм, че знаете за тази глобална криза. Повече от една трета от пчелите в Европа и Съединените щати просто изоставиха кошерите си и изчезнаха безследно. Някои райони изгубиха над осемдесет процента от пчелите си.
— А те опрашват овошките — започна да се досеща Монк.
— Не само овошките — намеси се седящият до него Крийд. — Орехи, авокадо, краставици, соя, тикви. Всъщност една трета от отглежданата в Щатите храна се нуждае от опрашване. Изгубиш ли пчелите, губиш много повече, не само плодовете.
Монк разбра интереса на Карлсен към пчелите. Контролираш ли тях, контролираш още един голям сегмент от производството на храна.
— Да не искате да кажете, че вие сте причина за измирането на пчелите?
— Не. Но зная какво е довело до това и „Виатус“ искаше да го използва.
— Чакайте малко. — Монк се наведе напред. — Казвате, че знаете какво е убило пчелите?
— Не е кой знае каква загадка, господин Кокалис. Медиите раздухват какви ли не теории — паразити, глобално затопляне, замърсяване на въздуха, дори извънземни. Обяснението обаче е много по-просто. И доказано. Само че медиите предпочитат да не му обръщат внимание и да търсят сензацията.
— Тогава каква е причината?
— Един инсектицид. Имидаклоприд или ИМД.
Монк си спомни кодовете върху гигантските кошери. Всички съдържаха едни и същи букви — ИМД.
— Много проучвания вече посочиха този химикал като главен виновник, заедно с един друг, фипронил. През две хиляди и пета Франция забрани използването и на двете съединения и през следващите няколко години пчелите им се завърнаха, а кошерите в останалия свят продължиха да опустяват. — Карлсен погледна присъстващите. — Но някой да е чул за това?
Никой не беше чувал.
— Защото от това не става новина — обясни Карлсен. — Имидаклоприд, фипронил. Не са толкова ефектни като извънземните. Медиите все още не са съобщили за успеха във Франция. Което за мен е идеално. ИМД ми върши работа.
Монк се намръщи.
— По-малко пчели, по-малко храна.
— Рано или късно дори медиите ще помъдреят, така че „Виатус“ се зае със своя разработка върху съединението — интегрирането му в царевицата.
— Както „Монсанто“ вкараха хербицида си „Раундъп“ в своите генномодифицирани семена — обади се Крийд.
— Значи ако забранят ИМД, пак ще можете да контролирате пчелните популации — разбра Монк.