Карлсен кимна.
— И заедно с това — производството на храна. Монк се облегна назад. Този човек беше чудовище.
Но перфектно чудовище.
05:40
Пейнтър искаше да попълни още празноти и подходи към Карлсен от друга посока.
— Но „Виатус“ се занимава не само с вграждане на инсектициди в растенията.
— Както вече казах, имахме много проекти.
— Кажете ми тогава за блатните мумии. За гъбата, открита в телата.
Спокойният поглед на Карлсен изгуби донякъде увереността си.
— Като компания, занимаваща се с биотехнология ние всяка година тестваме хиляди нови съединения от четирите краища на света. Но тази древна гъба… — В гласа му се прокрадна възхищение. — Изумителна е. Химическата й природа и генетичната й структура идеално подхождаха на целите ми.
Пейнтър го остави да говори, за да види какво ще разкрие без допълнителен натиск.
— От изсушените тела добихме спори, които са все още жизнени.
— След колко време? — попита Монк.
Карлсен сви рамене.
— Мумиите са само на хиляда години. В Израел ботаниците отгледаха фурма от костилка, която беше на повече от две хиляди години. А торфът е идеален консервант. Така че да, успяхме да отгледаме спорите и да научим повече за тази гъба. Проучването на останките показа и как изобщо се е озовала тя в телата.
— И как е станало?
— Била е приета с храна. Съдебният ни патолог определи, че мумифицираните хора са умрели от глад, а в същото време стомасите им бяха пълни с ръж, ечемик и пшеница. Гъбата била по всички житни растения. Тя е изключително агресивна плесен, подобно на моравото рогче при житните. Гъбата е в състояние да зарази всяко растение. С една-единствена цел.
— Каква по-точно?
— Да умори от глад всяко животно, което погълне заразеното растение. — Карлсен забеляза шока по лицата на слушателите си. — Заразените с гъбата растения не могат да се усвоят. Освен това гъбата се разпространява и в червата на животното, като още повече намалява приемането на храна. Съвършена машина за убиване. Убива гостоприемника от глад именно с онова, което би трябвало да го нахрани.
— Значи се тъпчеш непрекъснато, а въпреки това умираш от глад. — Пейнтър поклати глава. — И каква е ползата за самата гъба?
— Гъбите и плесените са една от основните причини мъртвите тела да се разлагат — обясни Монк. — Дървета, тела на животни, няма значение. Убивайки гостоприемника, гъбата си създава свой собствен тор, средство да расте.
Пейнтър си представи гъбите, растящи в коремите на мумиите. Спомни си обаче и разказа на Монк за намерените тела в лабораторията, за шушулките, образували се от същите тези гъби. За това как изхвърляли летящи спори, способни да заразят цели ниви и да започнат целия процес отначало.
Думите на Карлсен отново привлякоха вниманието му.
— Целта на нашето проучване беше само да извлечем веществото, което прави зърното негодно за усвояване. Ако успеем да го вкараме в царевицата, бихме могли да намалим хранителните й качества. Така ще се налага да ядеш повече, за да получиш същото количество калории.
— Което отново означава ограничаване на производството на храна — каза Пейнтър.
— При това по начин, който ни дава тотален контрол. Като манипулираме гена, бихме могли да променяме хранителността на зърното, сякаш въртим копче. Точно това беше целта ни. При това не сме първите, търсещи подобен генетичен контрол.
Пейнтър се хвана за последните му думи.
— Какво имате предвид?
— През две хиляди и първа компанията „Епицит“ обяви, че е разработила царевица, в която има контрацептивен агент. Консумацията на растението намалява плодовитостта. Разработката бе предложена като решение на проблема със свръхнаселението. Всички тези гръмки изявления им спечелиха омразата на пресата и царевицата изчезна. Както ви казах, откритото повдигане на въпроса само призовава всички да се нахвърлят срещу вас. Най-добре е всичко да се върши тихомълком, далеч от погледа на обществеността. Това беше сериозен урок. И аз го научих.
„И именно тогава всичко е тръгнало наопаки“.
— Но вашата генномодифицирана царевица е нестабилна — с неутрален глас каза Пейнтър.
Карлсен поклати глава.
— Гъбата се оказа по-приспособима, отколкото предполагахме. Този организъм се е развивал безкрайно дълго наред със своите растения гостоприемници. Мислехме, че използваме само един аспект на гъбата — въздействието върху хранителните качества, — но в следващите поколения той мутира и възстанови изцяло потенциала си. Възстанови способността си да убива и отново да се развива в гъбичната си форма. А най-лошото е, че придоби способност да се разпространява.