— Криста ми каза, че е видяла Джейсън да копира секретни данни. И че смятал да ги продаде на онзи, който предложи най-добрата цена.
Горман се удари с юмрук по коляното.
— Джейсън никога не би…
— Показа ми последния му имейл с прикачените откраднати файлове. Лично се уверих, че са били пратени на някакъв професор в Принстън.
— От Принстън не биха се захванали с корпоративен шпионаж.
На Ивар му бе болно да му каже истината.
— Организацията на Криста имала доказателство, че парите могат да се проследят до терористична клетка, действаща в Пакистан. Неговото изобличаване щеше да изобличи нас. И да унищожи кариерата ти. Криста се опитала да говори с него, да го убеди да прекъсне контактите, да си мълчи. Каза, че той отказал и се опитал да избяга. Един от хората й се паникьосал и го застрелял.
Горман скри лице в дланите си.
На Ивар му се искаше да направи същото, но нямаше право на това. Знаеше, че кръвта на момчето е по ръцете му. Той бе наредил Джейсън да бъде задържан и разпитан от бруталните наемници.
Тогава Пейнтър разруши и последната му илюзия.
— Джейсън е невинен. Всичко това са били лъжи.
Ивар впери поглед в него, изгубил дар слово. Искаше му се думите на мъжа пред него да са глупости.
— Джейсън е убит, защото е изпратил инкриминиращи данни на професор Малой. Това е причината и двамата да намерят смъртта си. За да се потули информацията за нестабилността на гена. Гилдията не е искала това да се разчува.
Пейнтър го изгледа остро и продължи:
— А след изтичането на информацията им е трябвала изкупителна жертва. И ви хвърлят на вълците. След като ви убиеше в Свалбард, Гилдията щеше тихомълком да се измъкне и да отнесе всички трофеи — биологичното оръжие и средство за контролиране на онова, което вече е отприщено. Вината за глобалното заразяване от вашите посеви щеше да бъде стоварена върху безразсъдните амбиции на един мъртъв директор. И тъй като нямаше да сте сред живите, никой нямаше да заподозре друго. За Гилдията вие сте най-обикновена пионка, която може да се жертва.
Ивар седеше абсолютно неподвижно. По гърба му потече студена пот. Вече не можеше да отрича. Каквото и да било. Може би през цялото време бе знаел всичко това дълбоко в себе си, но го е било страх да го признае.
— Имам един последен въпрос — продължи Пейнтър. — На който не мога да отговоря.
Плъзна по масата един лист. Върху него бе нарисуван познат символ.
Кръг и кръст.
Пейнтър потупа листа.
— Разбирам защо Гилдията ще поиска да отстрани Джейсън и професор Малой, но защо й е да убива ватиканския археолог? Какво общо има това с плановете й?
06:12
Пейнтър знаеше, че Карлсен е на ръба на пречупването. Очите му бяха изцъклени, гласът му се бе превърнал в дрезгав шепот. Явно се бореше с предателството, извършено срещу него. Но от Гилдията бяха майстори на манипулирането и принуждаването, на инфилтрирането и заблудата, на бруталността и насилието.
Дори Сигма веднъж бе станала тяхна жертва.
Но Пейнтър не му предложи утеха.
Карлсен бавно отговори на въпроса му:
— Отец Джовани се обърна към корпорацията ни преди две години с молба да финансираме изследванията му. Смяташе, че откритите в торфището мумифицирани тела са жертви на стара война между християни и езичници. Че гъбата е била използвана като оръжие за заличаване на цели села. И че тази тайна война била шифровано записана в средновековен текст, озаглавен Книга на сметките. Доводите в подкрепа на хипотезата му бяха впечатляващи. Той вярваше, че съществува противодействие срещу разпространението на гъбата, начин тя да бъде заличена от земята и телата.
— И вие сте финансирали издирването на това противодействие?
— Да. Как би могло да ни навреди подобно нещо? Решихме, че можем да попаднем на някакво ново вещество, което да влезе в употреба. А когато започнахме да подозираме, че новият ни сорт е нестабилен, научихме, че отец Джовани е отбелязал огромен напредък. Попаднал на предмет, който според него със сигурност води до мястото, където е скрит изгубеният ключ.
Пейнтър разбра.
— Ако наистина съществува, това противодействие би решило всичките ви проблеми.
— Накарах Криста да го разпита, за да прецени достоверността на твърдението му и да се сдобие с предмета. — Ивар затвори очи. — Господи, прости ми.