Стоеше на алеята с Хатаб и се взираше в месинговия компас в центъра на градината. Мишените им правеха нещо там, когато екипът й атакува.
— Прати двама души при компаса. Виж дали няма нещо необичайно.
— Ами целите? Заповедта същата ли остава?
— Имам нова. — Беше се надявала да се сдобие чрез тях с ключа на Страшния съд, но разбираше, че тази възможност вече я няма. — Стреляйте на месо.
Понечи да се отдалечи и кракът й се подхлъзна на някакъв пясък. Това привлече вниманието й към каменната настилка. Приклекна. Беше я пропуснала заради сенките, но сега видя, че пясъчната линия от изтъркан варовик оформя правоъгълник. Наполовина скрит под един от стълбовете, точно там, където стрелецът бе видял мишените да изчезват.
Криста взе щипка пясък и го разтърка между пръстите си. Присви очи.
— Хатаб, зарежи предишната заповед. Искам хората тук. Някой да донесе експлозив.
„Може пък все още да има възможност“.
15:34
Със запалено фенерче в ръка Грей поведе останалите. Тухленият тунел се спускаше стръмно надолу, без никакви завои. Доколкото Грей можеше да се ориентира, май ги водеше в посоката, където се беше издигало старото абатство. Вече сигурно се намираха на четири етажа под земята.
Никой не говореше.
Знаеха, че всичко зависи от откриването на ключа.
Грей следваше лъча на фенерчето. Стените на тунела се губеха напред. Въпреки че трябваше да бързат, забави крачка. Помнеше капана, който бе задействал по невнимание. Сега не бе време за подобни безразсъдни грешки.
Затаи дъх и предпазливо измина последните метри. Лъчът на фенерчето се изгуби в далеч по-обширно пространство. Той пристъпи напред и се загледа в залата пред себе си.
Първото впечатление бе, че се намират в подземна катедрала. Тухлени стени и четири гигантски колони поддържаха голям купол. Помещението приличаше на онези по краищата на градината. Тук обаче куполът бе наистина огромен — от четирите колони се издигаха стреловидни ребра, които се пресичаха в центъра. Грей знаеше какъв мотив се получава, ако се гледа точно отдолу — кръгъл купол, разделен на четири от ребрата.
Езически кръст.
Разделеният на четири кръг.
Дори да имаше съмнения в символа, достатъчно беше просто да погледне надолу, за да види потвърждението. Украсата бе изработена от бронз и инкрустирана във варовиковия под. Дължината й бе около трийсет метра. Мотивът беше непрекъснат и се виеше навън, после отново се връщаше навътре, образувайки три съвършени преплетени една в друга спирали, в Древната тройна спирала, вездесъщият символ, откриван по изправените камъни в Англия, изобразяван в старите ирландски текстове на Келтската църква и възприет от Римокатолическата църква като олицетворение на Светата Троица.
Кръгът горе, спиралата долу.
А между тях се издигаше още един обект. Единственият в цялата зала.
— Келтски кръст — с благоговение промълви Рейчъл.
Останалите се събраха около Грей.
Кръстът се издигаше в центъра на тройната спирала. Беше изработен също от бронз — прост, без украса, висок само около два метра. Двете му рамена се пресичаха високо горе, в центъра на кръга.
Грей тръгна напред.
Единствено Ковалски не излезе от тунела и заяви:
— Предпочитам да остана тук. Помня какво стана миналия път, когато се забърка с разни кръстове.
Останалите четирима продължиха към центъра. Уолас коментира простотата на изображението:
— Цистерцианските монаси винаги са проповядвали против пищните украси. Вярвали са в аскетизма и минимализма. Всичко трябва да е на мястото си и да изпълнява онова, за което е предвидено.
Грей предпазливо приближи бронзовата спирала. Не беше много убеден, че такава мащабна подова украса може да се определи като „аскетична“. Професорът обаче бе прав относно кръста. По форма и размери изглеждаше незначителен. Всъщност приличаше по-скоро на работен инструмент, отколкото на религиозен символ.
Въпреки това никой не можеше да отрече важната му роля.
Рейчъл погледна нагоре и отбеляза:
— Намира се между спиралата и разделения на четири кръг.
Грей освети купола с фенерчето. Когато лъчът плъзна по тавана, забеляза нещо, което беше пропуснал. Разделеният на четири части купол беше украсен. Светлината се отрази от груби парченца кварц, инкрустирани в тавана.