Знаеше какво трябва да се направи. Пресегна се към кръста и дръпна рамото му. Цялото съоръжение се наклони на сферичната си основа. Щом го премести, някъде отдолу се чу шумно изщракване.
Нямаше връщане назад.
Грей завъртя рамото така, че да сочи на север. Погледна през отвора към звездния купол. Сейчан му помагаше, като държеше фенера насочен към кварца, бележещ Полярната звезда.
Не след дълго Грей я откри и фиксира телескопа към нея. Щом го направи, се чу силен удар на гонг. Звукът идваше отгоре и отекна в обширното помещение.
„Какво означава пък това?“
От покрива се откъртиха стотици каменни тапи и заваляха надолу. Една удари Грей по рамото. Стреснат, той едва не изпусна кръста. Сейчан изруга и притисна челото си с длан. Между пръстите й потече кръв.
Тя продължаваше да гледа нагоре.
Грей проследи погледа й. През стотиците дупки на тавана се бяха показали бронзови шипове, спускаха се бързо към пода, закрепени на края на дълги прътове. Зад тях над изхода към тунела се спускаше каменна плоча.
Грей и Сейчан не можеха да стигнат навреме до останалите.
Това бе обратен вариант на капана от Бардси. Вместо да паднат върху шиповете, щяха да бъдат прободени отгоре.
Така или иначе, резултатът бе един и същ.
Грей се бе провалил.
31.
14 октомври, 16:04
Клерво, Франция
— Сигурен ли си, че този път ще отворим прохода? — попита Криста.
Взривяването отнемаше повече време, отколкото бяха предполагали. След още изчисления специалистът по експлозиви реши да пробие повече дупки, за да разпредели зарядите за по-добър контрол на взрива.
Мъжът сви рамене, без да престава да работи. Използваше шило, за да пробие последната си миша дупка. Кубчетата пластичен експлозив все още чакаха да бъдат оформени и поставени по местата си. Отговори на арабски. Първият й помощник преведе.
— Казва, че проходът ще се отвори само ако Аллах пожелае.
Ръката на Криста стисна дръжката на пистолета. „Аллах по-добре да пожелае, или тоя кучи син ще получи куршум в тиквата“.
— Още колко остава? — попита тя.
— Още десет минути.
Прииска й се да закрещи, но вместо това просто се обърна и се отдалечи.
Един от хеликоптерите прелетя над тях и витлата му разпръснаха гъстия дим. За момент слънцето се доказа, но бързо се скри и отново стана сумрачно. Миришеше на горящ бензин и барут.
Картечниците на хеликоптера затракаха — машината се насочваше към линията на боя. Отрядът й се мъчеше да задържи охраната на затвора. Крещяха се заповеди. Мъже викаха и пищяха. Сражението бе необичайно брутално. Криста гледаше как един от командосите й влачи свой другар под арката. Раненият се гърчеше и придържаше червата си да не се изсипят през раната в корема.
Нямаше да удържат още дълго.
Тя се обърна към Хатаб.
Той вдигна девет пръста.
Криста пое дълбоко дъх, за да се успокои. Можеха да издържат още толкова. Щом отвореха тунела, щеше да влезе в онази дупка и да попилее всичко, което се изправеше между нея и ключа.
Погледна куфарчето в краката си.
Нищо не можеше да я спре.
16:05
Сейчан се помъчи да успокои Грей, като сложи ръка на рамото му. Той беше отстъпил от кръста, но продължаваше да го държи. Тя знаеше какво си мисли, докато се взира към спускащите се към тях шипове. Агонията ясно бе изписана на лицето му.
— Да дърпам ли лоста! — изрева с пълно гърло Ковалски. Беше коленичил и крещеше през стесняващия се процеп под спускащата се каменна плоча, която затваряше единствения изход.
— Не! — извика му Грей.
Останалите бяха на безопасно място в тунела, извън заплахата на шиповете. Само Сейчан и Грей бяха изложени на риск. Тя знаеше какъв избор трябва да направи Грей. Ако дръпнеха лоста, капанът щеше да се върне в изходно положение, но можеше също така да отвори и тайната врата и да позволи на нападателите да нахлуят тук. Ако спасяха себе си, останалите щяха да загинат.
Нямаше победен изход.
Единственото възможно решение на Грей бе да даде на останалите поне мъничък шанс. Ако отрядът на Криста бъдеше прогонен, преди да си пробие път дотук, другите можеха и да останат живи.