Малко вероятно, но все пак някакъв шанс.
Сейчан се загледа нагоре.
Смяташе да поеме риска.
Застана пред Грей. Накара го да отмести очи от спускащата се върху тях смърт. Той трябваше да знае истината.
„Какви тайни могат имат значение точно сега?“
Но Грей внезапно попита:
— Ами ако не греша?
— Какво?
— Дръж кръста, докато въртя колелото — нареди той.
Объркана, Сейчан се подчини.
— Може би това не е капан. А таймер. Направиш ли опит да въведеш комбинацията, имаш на разположение определен срок, за да я завършиш. — Той посочи спускащите се от тавана шипове.
— Значи нямаме право да гадаем. Никакви опити и грешки.
— Именно.
Грей посегна към отвеса и го успокои да не се люлее. Прокара пръсти по колелото на кръста. Устните му се движеха, докато броеше деленията. Стигна до мястото, което би трябвало да съответства на изчисленията му, и прошепна:
— Или — или.
Хвана здраво колелото и го завъртя, докато делението не се изравни с отвеса. Спря и затаи дъх, стиснал устни от напрежение.
Отново прозвуча гонг.
— Значи е това! — възкликна той.
За съжаление шиповете започнаха да се спускат още по-бързо.
— Грей!
Той започна бързо да брои. Този път на глас.
— Осем, седем, шест, пет, четири.
Стигна до съответното деление, постави пръст върху него и завъртя колелото в другата посока. Наложи се да направи почти пълен оборот.
Сейчан приклекна, когато един шип едва не убоде лицето й. Наложи им се да паднат на колене. Сейчан държеше ръката си високо вдигната, за да поддържа кръста. Грей бе вдигнал и двете си ръце — с едната отбелязваше нужното положение, а с другата въртеше колелото.
Докато Сейчан гледаше, един шип поряза ръката й.
Грей извика, когато друго острие го прободе в опакото на дланта и избута ръката му от колелото.
Сейчан провря ръка между два шипа, хвана колелото и изпъшка:
— Кажи ми кога да спра да въртя!
Колелото се въртеше трудно. Сейчан притисна буза в един шип. Острието я проби. Кръв напълни устата й и потече по шията й.
Сейчан се напрягаше да завърти колелото, но то бе прекалено стегнато.
Обзета от паника, погледна Грей в очите. Не можеше да говори с прободена буза. Разтърси я пронизваща болка. Вложи цялата си мъка и агония в погледа си, оголи се за него, този път без да крие абсолютно нищо.
Дори и сърцето си.
Очите му се разшириха, сякаш я виждаше за първи път такава, каквато е, сякаш осъзна онова, което се спотайваше помежду им. Ръката му пресече пропастта между тях и намери крака й. Грей стисна коляното й и прошепна две думи, които никой досега не й беше казвал. И беше искрен.
— Вярвам ти.
Думите направиха онова, което болката не можеше. Сълзите напълниха очите й и потекоха по бузите. Тя натисна по-силно шипа, заби го още по-дълбоко. Пръстите й се вкопчиха в колелото. Дръпна го. То бавно се завъртя.
Времето се опъна на острието на бръснач. Болката я разкъсваше. Усети шипа върху езика си. Въпреки това продължи да върти.
— Спри! — най-сетне извика Грей.
Тя пусна колелото. Свлече се на пода, освобождавайки се от пронизалото я острие. Някъде отдалеч се чу трети гонг.
Три спирали, три гонга.
Периферното й зрение потъмня, но успя да види как шиповете се отдръпват и бавно запълзяват нагоре към тавана. Опряла глава в пода, Сейчан чу как отдолу се раздвижват огромни механизми. Сякаш слушаше джобния часовник на Бог.
Кръстът се изправи самичък.
Грей се озова до нея. Взе я в обятията си и я положи в скута си. Тя се сви и го прегърна. Грей я притисна към себе си.
— Ти успя. Виж.
Повдигна я в прегръдката си. Сейчан се огледа.
Зъбните колела долу продължаваха да се въртят, а трите спирали се обърнаха, за да разкрият фалшиви подове. Завъртяха се на сто и осемдесет градуса. Спиралите изчезнаха — обърнаха се надолу и изкарваха на показ онова, което бе скрито тук през всичките тези столетия.
Към долната страна на всеки под бе закрепена по една стъклена люлка.
Когато и трите пода спряха, люлките се обърнаха на осите си.
Дори от това разстояние Сейчан видя, че в тях няма бебета, а тела.
Люлките всъщност бяха ковчези.
— Гробовете — каза Грей.
В другия край на залата каменната плоча пред изхода запълзя обратно нагоре. Останалите се втурнаха вътре.