Уолас кимна.
— И заедно със смъртоносен патоген образува изключително силна комбинация. Биологично оръжие и противодействие.
— И познанието е било предадено от египтяните на келтите, а от тях — на ранната Църква. И в крайна сметка е било запечатано и скрито тук.
— Но това не е единственото познание, предадено по тази историческа линия. — Уолас се обърна към келтския кръст. — Открай време археолозите спорят как египтяните са издигнали пирамидите си и са ги ориентирали така прецизно по посоките на света. За целта им е трябвал много точен инструмент за измерване.
Грей погледна кръста с нови очи. Възможно ли бе именно той да е такъв инструмент?
Зад тях Рейчъл изненадано ахна. Беше останала при ковчега. Двете със Сейчан се бяха навели над тялото и бяха отворили книгата в ръцете на светеца.
— Името вътре — мрачно рече Сейчан. — Маел Маедок.
— Свети Малахия — съгласи се Рейчъл. Прелисти страниците на книгата. — Това е дневникът му. Вижте числата и латинския текст…
Погледна Грей.
— Това е оригиналното пророчество на Малахия за папите. Написано от собствената му ръка. — Гласът й стана по-остър. — Но тук е записано много повече! Вижте колко много страници. Мисля, че дневникът съдържа стотици други пророчества. Откровения, за които Църквата не споменава нищо.
„И може би с право“, помисли си Грей. Църквата сигурно е била уплашена достатъчно от пророчеството за папите и предсказанията за края на света. Нищо чудно, че дневникът е бил скрит.
Преди Рейчъл да успее да прегледа написаното по-подробно, Сейчан взе книгата и обърна на предната корица. Върху нея имаше изобразен символ. Египетски. Сейчан погледна Грей. Той също го разпозна. Бяха го виждали и преди.
Сега Грей разбра защо Гилдията е така развълнувана. Тази организация винаги бе проявявала огромен интерес към корените на древното познание и особено към Египет. Отец Джовани сигурно бе подозирал наличието на египетска връзка и се беше разприказвал, с което бе насочил вниманието на Гилдията към себе си.
Символът представляваше така наречения къртичи хляб, или хляба на боговете. Фараоните го използвали, за да отворят ума си за божественото. Дали тъмнокожата владетелка Меритатон не бе донесла от Египет нещо друго освен чудодейния лек? Дали не бе донесла и от този хляб? Дали Малахия не го бе опитал, за да се докосне до божественото и да получи виденията си?
Грей се взираше в изрисувания върху корицата символ.
Отгоре се разнесе грохот. Този път експлозията бе по-силна. Ушите им писнаха. От тунела блъвна облак дим и прах.
— Пробили са входа — каза Сейчан.
Грей се обърна към Ковалски.
— Взимай пушката и…
Но преди великанът да помръдне, Уолас сръчно грабна карабината от ръцете му, насочи я към тях и заотстъпва заднешком към тунела.
— Не мисля — каза съвсем спокойно.
Шестима войници се втурнаха от прохода в залата, следвани от висока жена с пистолет в ръка.
Уолас й хвърли поглед през рамо и добави:
— Крайно време беше да се появиш, девойко.
32.
14 октомври, 16:15
Клерво, Франция
Криста оцени по достойнство смаяните им физиономии. Особено изражението на азиатката. Дори през кръвта яростта й блестеше към Криста като пламък. Гневът й само я стопли още повече. Този момент почти оправдаваше всички трудности, през които се бе наложило да мине, за да стигне дотук.
Почти.
— Не си предполагала, че си единствената ми връзка тук, нали? — спокойно попита Криста. — Какво е доверието без мъничко допълнителна застраховка?
Уолас застана до нея с карабина в ръце.
Криста го побутна с лакът.
— С Уолас бяхме чудесен екип от самото начало. Още откакто откри онази патогенна гъба. Професорът също бе така добър да ни предупреди за предателството на отец Джовани. Свещеникът трябваше да внимава повече пред кого се изповядва.
От гърдите й се изтръгна кратък смях, неволен, породен от смесицата въодушевление и огромно облекчение. Потисна го и се ядоса на моментната си слабост. Гневът се настани вместо него и й помогна да се овладее.